Определение № 855 от 05.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 457/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК и е образувано по частна жалба на ДЗЗД "Консорциум училищно хранене София" против определение № 26120 от 05.12.2024Г., постановено по адм. дело № 12092/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата им срещу Разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед № 457/28.11.2024г. на директора на СМГ "Паисий Хилендарски" София. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени обжалваното разпореждане. Ответната страна директор на СМГ "Паисий Хилендарски" София оспорва жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение намира частната жалба за допустима- подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на ДЗЗД „Консорциум ученическо хранене София“, против разпореждане за допускане на предварително изпълнение, инкорпорирано в заповед № 457 от 28.11.2024 г. на директора на СМГ "Паисий Хилендарски", с която е утвърдено класирането на участниците в публично оповестен конкурс с предмет: „Отдаване под наем на части от имот – публична общинска собственост, представляващ бюфет, разположен в сградата на СМГ „Паисий Хилендарски“ с адрес: гр. София, район Оборище, ул. „Искър“ № 61 за срок от 5 /пет/ години“; на първо място е класиран ЕТ "Лори- С. Сименова", а ДЗЗД „Консорциум ученическо хранене София“ е класиран на четвърто място. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение жалбата на Консорциума по мотиви, че ако през учебната година не е осигурено хранене на учениците, обществените отношения, свързани с подрастващите и осигуряването на нормалната образователна среда ще бъдат засегнати по начин, който не съответства на отговорностите на държавата и на обществото спрямо децата. Преценил е, че релевантен за законосъобразността на допуснатото предварително изпълнение е факта на осигуряване на ученическото хранене през учебната година, а сключеното допълнително споразумение със жалбоподателя не може да се противопостави на допуснатото предварително изпълнение, тъй като относимата към подписването му клауза е съобразена с възможността за провеждане на конкурсна процедура и появата на нов наемател, с който да се сключи договор. Според първостепенния съд са непротивопоставими и доводите на жалбоподателя относно техническите и други нормативни изисквания, свързани с обстоятелствата около подписване на бъдещия договор, тъй като неудобствата от смяна на наемателя не произтичат от предварителното изпълнение на заповедта, с която е финализирана конкурсната процедура, а от предаването и приемането на обекта, което следва да се извърши по сключения нов договор. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Изводите на съда за наличието на предпоставките за допускане на предварително изпълнение са обосновани и съобразени с приложимите материалноправни норми. Разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК урежда реда и предпоставките за допускане на предварително изпълнение на административните актове. Действително за понятията, употребени в нея като "животът и здравето на гражданите", "държавни и обществени интереси", "опасност", "значителна или трудно поправима вреда", не са дадени легални определения в допълнителната разпоредба на кодекса, но доколкото те имат житейско и нормативно съдържание с оглед на други нормативни актове, следва да се приеме, че преценката за тяхното настъпване принадлежи на органа, издател на оспорения акт, който, с оглед административното разпореждане, преценява наличието на тези предпоставки. В случая допускането на предварително изпълнение е мотивирано със защита на обществения интерес и обезпечаване възможността за осигуряване на училищно хранене на учениците в СМГ, тъй като конкурсът е проведен през учебната година, учениците са ангажирани с целодневни занимания, а за подрастващите е от изключителна важност да се хранят със здравословна храна. Изрично е посочено, че при недопускане на предварително изпълнение може да настъпи значима и трудно поправима вреда за учениците, които ще бъдат лишени от възможността да се възползват от предлаганата храна в училищния бюфет. Поради това обосновано съдът е приел, че според тези мотиви са налице предпоставките на чл. 60, ал. 1 АПК. Безспорно е, че живота и здравето на децата са абсолютна защитима ценност, която има приоритет пред частния търговски интерес на жалбоподателя да продължи да бъде наемател на бюфета на СМГ „Паисий Хилендарски“ по силата на сключеното със Столична община - район „Оборище“ допълнително споразумение № Р0518-ДТ66-34141/13.09.2023 г., при положение че същият е класиран на четвърто място в проведения конкурс. Необходимостта от осигуряване на здравословно хранене на учениците произтича от изричните разпоредби на Наредба № 37 от 21.07.2009 г. за здравословно хранене на учениците, издадена от министъра на здравеопазването. По силата на този нормативен акт изрично се въвежда изискване за осигуряване на здравословно хранене на учениците, организирано в ученически столове и бюфети на територията на училището. Освен въведеното нормативно изискване храненето да се извършва на територията на училището, са предвидени и изрични нормативи към предлаганата за учениците храна. Настоящата касационна инстанция съобразява, че по делото са налице данни /становище от председателя на Обществения съвет на СМГ „Паисий Хилендарски“, жалби, сигнали и оплаквания на родители на ученици/, че жалбоподателят, в качеството си наемател на бюфета, не е осигурявал богат асортимент от храни и напитки, съответно предлаганите такива са били със завишени цени – обстоятелства, които са станали повод учениците да пазаруват извън сградата на гимназията. Допускането на такава възможност създава реална опасност от злополуки с учениците при напускане на територията на училището, а осигуряването на живота и здравето на децата е една от приоритетните предпоставки за допускане на предварително изпълнение. Издадените 2 броя референции на ДЗЗД „Консорциум ученическо хранене София“, съответно от 29.05.2023 г. и 26.04.2024 г., не опровергават нито твърденията на родителите, нито тези на председателя на Обществения съвет на учебното заведение. Последният от своя страна основателно акцентира на обстоятелството, че цените на предлаганите от жалбоподателя храни са значително по - високи от тези на класирания на първо място участник в конкурса. От доказателствата по делото се установява, че предложените от ДЗЗД „Консорциум ученическо хранене София“ условия са значително по - неблагоприятни в сравнение с тези, предложени от ЕТ "Лори- С. Сименова", а именно: жалбоподателят е предложил средна цена на закуски в размер на 1,28 лева и осигуряване на безплатни закуски за 2 % от общия брой ученици в училището, докато класирания на първо място едноличен търговец е оферирал средна цена на закуските 0,77 лева и осигуряване на безплатни закуски за 22 % от общия брой ученици. Безспорно е, че предложените цени и броя безплатни закуски на първо място са относими към извършеното класиране в конкурса, но икономически по-изгодните цени предпоставят увеличаване на броя на учениците, които се хранят в бюфета, за сметка на тези, които напускат сградата на учебното заведения в междучасията, за да си осигурят храна. Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че предварителното изпълнение на процесната заповед ще прекъсне работата на бюфета за два месеца, което само по себе си ще причини значима и трудно преодолима вреда за децата. Освобождаването на наетото от жалбоподателя помещение и снабдяването на класирания на първо място участник в конкурса с необходимите документи, за да започне дейността си, е пряка последица от избирането на нов наемател, а не от допуснатото при условията на чл. 60, ал. 1 АПК предварително изпълнение. Изцяло от организационен характер и неотносими към настоящия правен спор са въпросите, свързани с привеждане на обекта в съответствие с нормативните изисквания, както и времето, необходимо за освобождаването на помещението от оборудването на досегашния наемател. Без правна опора са възраженията на частния жалбоподател, че конкурсът по осигуряване на ученическо хранене не е бил забавен по обективни причини /заради избора на нов директор през 2024 г./, тъй като заповедта за откриване на процедурата е от 2023 г. Вярно е, че процедурата за провеждане на публично оповестен конкурс за отдаване под наем на обекти, представляващи части от имоти – публична общинска собственост, за осъществяване на ученическо столово и бюфетно хранене в общинските училища на територията на Столична община – Район „Оборище“, е открита със заповед № СОА22-РД09-1652/24.07.2023 г. на кмета на Столична община. С тази заповед обаче е възложено на всеки един от директорите на описаните учебни заведения самостоятелно да организира и проведе публично обявен конкурс /т. 2 от заповедта, л. 35 от първоинстанционното дело/. Заповедта за обявяване на конкурсната процедура за отдаване под наем на ученическия бюфет на СМГ „Паисий Хилендарски“ е издадена на 14.10.2024 г., безспорно след започване на учебната 2024/2025 година и след избора на нов директор на учебното заведение /Заповед № РД01-402/12.07.2024 г. на началника на Регионално управление на образованието – София-град за обявяване на конкурс за заемане на длъжността „директор“ на училища на територията на област София-град е публично достъпна. Неотносимо към производството по чл. 166, ал. 3 АПК е доказателственото искане, направено с допълнение към частната жалба от 27.12.2024 г., да бъде изискана справка от НАП за сключените трудови договори с класирания на първо място участник ЕТ "Лори-С. Сименова". Въпросът дали спечелилия търговец разполага или не с нает персонал, с който да започне изпълнението на предмета на конкурса, е въпрос по същество на оспорването и е относим към критериите и методиката за оценка, с оглед изискването за представяне на план за разкриване на работни места. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното определение не страда от релевираните в частната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,