Определение № 7213 от 26.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5782/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. В. В. срещу Определение № 5590/17.05.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 2811/2024 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Н. В. В. срещу Решение № РКС24-РИ09-11/16.02.2024 г. на кмета на Столична община (СО), район Красно село; производството по адм. дело № 2811/2024 г. по описа на АССГ е прекратено и Н. В. В. е осъден да заплати разноски по делото. В частната жалба се иска обжалваното определение да бъде обявено за нищожно, поради допуснато противоречие с основополагащи принципни свръх повелителни правни норми, евентуално да се отмени като недопустимо и неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В допълнителна молба защита са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба – Кметът на СО, район Красно село я оспорва по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрк. Бояджиев. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че Н. В. В. не е отстранил в цялост нередовностите на жалбата, за което са му били дадени изрични указания с разпореждане от 21.03.2024 г., поради което е оставил жалбата без разглеждане, на основание чл. 158, ал. 3 АПК. Приел е и, че жалбата е недопустима на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК, тъй като с Решение № РКС24-РИ09-11/16.02.2024 г. на кмета на СО, район Красно село искането на Н. В. В. за предоставяне на обществена информация е удовлетворено. Определението е валидно и допустимо. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че оспореният съдебен акт е нищожен. Нищожен е този съдебен акт, който не отговаря на изискванията за валидност. В случая обжалваното определение е постановено от компетентния за това съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда. Постановено е в писмена форма и е подписано от постановилия го съдия. Волята на съда е ясна и разбираема. Определението се основава на приложимото право. Частният жалбоподател не сочи с кои основополагащи принципни свръх повелителни правни норми противоречи обжалваното определение, за да обоснове претендираната нищожност на съдебния акт. Обжалваното определение е правилно. Не са осъществени твърдените от частния жалбоподател нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Правилен и подкрепен от доказателствата по делото е изводът на първоинстанционния съд, че Н. В. не е отстранил нередовностите на жалбата. В изпълнение на указанията на съда жалбоподателят е внесъл само държавна такса в размер на 10 лв., но не е мотивирал съображенията си за наличието на правен интерес от оспорването на постановеното от кмета на СО, район Красно село решение, с което му е предоставен искания достъп до обществена информация. При наличието на положително за заявителя решение за достъп до обществена информация и при липсата на обоснован правен интерес от оспорването на същото, правилно съдът е приел, че е налице основанието по чл. 159, т. 4 АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото. Изложените в молбата защита съображения касаят издадения административен акт и е недопустимо да се правят пред касационната инстанция. По изложените съображения оспореното определение съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски се явява основателна. На основание чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да му се присъдят разноски в размер на 50 лв. юрисконслтско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение