Определение № 81 от 23.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 800/2013 г.

Производството е по реда на чл. 351, ал. 5 от НПК. Образувано е по частна жалба на осъдения Н. А. Б. от [населено място], Р. област, понастоящем в Затвора – [населено място], срещу разпореждане от 21. 02. 2013 година на съдията-докладчик по внохд № 268/2011 година по описа на Разградския окръжен съд, с което е върната негова молба от 14. 02. 2013 година, подадена срещу постановената от същия съд нова присъда № 96 от 14 ноември 2011 година по посоченото внох дело. С частната жалба се претендира извършване на касационна проверка на новата въззивна присъда, като се твърди нейна неправилност и незаконосъобразност и неправомерно връщане на подадената за това молба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата и оставянето й без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като извърши проверка по делото, установи следното: Производството по делото е образувано по внесен обвинителен акт от Разградската районна прокуратура срещу Н. Б. за престъпление по чл. 325, ал. 4 във вр. ал. 2 във вр. чл. 29, ал. 1 от НК. С първоинстанционната присъда Б. е признат за невиновен и оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение. В рамките на инициираната от въззивен протест срещу присъдата проверка, Разградският окръжен съд е упражнил правомощията си по чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, като е отменил присъдата и е постановил нова присъда № 96 от 14. 11. 2011 година по образуваното внохд № 268/2011 година. С нея РОС е осъдил Б. по повдигнатото му обвинение по чл. 325, ал. 4 във вр. чл. 29, ал. 1 от НК и му е наложил наказание две години лишаване от свобода при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. Оправдал го е частично за това, деянието да е било съпроводено със съпротива срещу орган на властта и да се отличава с изключителен цинизъм и дързост. Срещу новата осъдителна въззивна присъда е подадена касационна жалба от защитника на Б. – адвокат С. С. от АК – [населено място], по повод на която е извършена касационна проверка по нд № 2934/2011 година по описа на ВКС, ІІ н. о. С решение № 175 от 22. 05. 2012 година, ВКС е оставил в сила новата присъда на въззивния съд. На 12. 02. 2013 година осъденият Б. е подал нова „молба”, чрез ОС – гр. Разград до ВКС, срещу осъждането си с присъдата на Разградския окръжен съд. По този повод съдията-докладчик от този съд се е произнесъл с разпореждането си от 21. 02. 2013 година, атакувано сега пред ВКС, с което на основание чл. 351, ал. 4, т. 3 от НПК, е върнал „молбата” като недопустима. Жалбата на Н. Б. срещу разпореждането е неоснователна. Постановената от въззивния съд нова присъда е била предмет на касационна проверка по реда на чл. 346, т. 2 от НПК. Тази проверка е инициирана от жалба на осъдения Б., подадена чрез неговия защитник, която е разгледана по същество и е постановено посоченото по-горе решение на ВКС. Повторна касационна проверка на същия съдебен акт е недопустима. Такава проверка не би могла да се извърши и по реда на Глава ХХХІІІ от НПК – по реда на възобновяване на наказателните дела, доколкото въззивният съдебен акт вече е бил проверен по реда на касационния контрол по подадена от осъдения Б. касационна жалба, а и шестмесечният срок за искането за възобновяване на делото е изтекъл. Поради това, атакуваното разпореждане за връщане на жалбата на осъдения Б. като недопустима, следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, а жалбата срещу него следва да бъде оставена без уважение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение