Определение № 27 от 14.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4735/2019 г.
ВКСII гражданско отделение14.02.2020 г.докладчик Розинела Янчева
Диспозитив
ИЗМЕНЯ определение № 4 от 6.01.2020 г. по гр. д. № 4735/2019 г. в частта на разноските, като вместо: „ ОСЪЖДА Й. П. А., Г. Г. П. и Л. Г. А. на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да заплатят на В. М. Д. и Ю. М. А. направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 910 лв.“, се чете: „ ОСЪЖДА Й. П. А., Г. Г. П. и Л. Г. А. на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да заплатят на В. М. Д. направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 910 лв. ОСЪЖДА Й. П. А., Г. Г. П. и Л. Г. А. на основание на основание чл. 38, ал. 2 ЗА да заплатят на адвокат П. Д., адвокат при Адвокатска колегия – [населено място], вписан в регистъра на ВАдС с л. № [ЕГН], със служебен адрес [населено място], [улица], ет. 2, сумата от 910 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната пред ВКС безплатна правна помощ по отношение на ответника по касационната жалба Ю. М. А.“. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 248 ГПК. С определение по делото № 4 от 6.01.2020 г. настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение е оставил без разглеждане касационната жалба на Й. П. А., Г. Г. П. и Л. Г. А., подадена срещу решение № 315 от 17.07.2019 г. по в. гр. д. № 91/2019 г. на Плевенския окръжен съд, прекратил е производството по гр. дело № 4735/2019 г. по описа на ВКС, II г. о. и е осъдил Й. П. А., Г. Г. П. и Л. Г. А. на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да заплатят на В. М. Д. и Ю. М. А. направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 910 лв. От пълномощника на В. М. Д. и Ю. М. А. – адвокат П. Д., е постъпила молба вх. № 290/13.01.2020 г., с която същият иска допълване на визираното по-горе определение в частта на присъдените разноски, като такива, в размер на 910 лв., се присъдят на адвокат Д. на основание чл. 36, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, предвид оказаните от него на Ю. М. А. безплатна правна защита, съдействие и процесуално представителство в производството пред ВКС, образувано по подадена от насрещните страни касационна жалба. От Й. П. А., Г. Г. П. и Л. Г. А., чрез адвокат К. ., е постъпил отговор, с който се иска молбата по чл. 248 ГПК да бъде оставена без уважение, тъй като Ю. М. А. не попада в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА (материално затруднени лица). Настоящият съдебен състав, като взе предвид молбата, с която е сезиран, становището по нея и материалите по делото, намира следното: Молбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежен субект и при наличието на представен към отговора на касационната жалба списък по чл. 80 ГПК, Разгледана по същество, молбата е основателна. Постановявайки определението си № 4 от 6.01.2020 г. по делото, съдът е приел, че на ответниците по касационната жалба се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Същият не е съобразил, че Ю. М. А. не е направил реално такива разноски, доколкото представеният договор за правна защита и съдействие между него и адвокат Д. е сключен при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ГПК, както и че В. М. Д. е заплатила по сключения самостоятелно от нея с адвокат Д. договор сума в размер на 910 лв. Изложеното обуславя постановяването на определение по чл. 248 ГПК, с което определението от 6.01.2020 г. в частта на разноските бъде изменено в смисъл, че присъдената с него сума от 910 лв. се дължи само на В. М. Д., а за осъществените на Ю. М. А. защита, съдействие и процесуално представителство се присъди сума в полза на адвокат Д. в размер на 910 лв. Неоснователни са твърденията на насрещните страни, че молбата по чл. 248 ГПК не следва да бъде уважавана, тъй като Ю. Д. не е материално затруднено лице. Съгласно закона и създадената непротиворечива практика, която и настоящият съдебен състав споделя (напр. определение № 395/9.07.2018 г. по ч. т. д. № 1314/2018 г. на ВКС, ІІ т. о. и цитираните в него съдебни актове), при произнасяне на съда по отговорността на разноските, последният не може да обсъжда и проверява дали действително е налице посоченото в договора за правна защита и съдействие основание за оказване на безплатна правна помощ. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,