Определение № 6808 от 04.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4827/2024 г.

Производството е по реда чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена частна жалба от М. М. С. от гр.Стара Загора против определение от 29.03.2024г. по а.дело №2833/2024г. на Административен съд-София-град, с което е отказано предоставянето на правна помощ за оформяне на жалбата и за процесуално представителство на жалбоподателя по а.д.№2833/2024г. по описа на АССГ.Поддържаното основание за неправилност на обжалваното определение е незаконосъобразност. Искането е за отмяна и постановяване на друго, с което молбата за предоставяне на правна помощ да се уважи. Върховният административен съд, в настоящия състав на Трето отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно и в срока по чл.230 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. М. М. С. е поискал да му бъде предоставена правна помощ за процесуално представителство в производството, образувано по искова молба по реда на чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.2а, вр. с чл.1 от ЗОДОВ срещу Административен съд-Стара Загора за обезщетение за неимуществени вреди на стойност 30 000лв. поради грубо нарушение от страна на АС-Стара Загора на принципа на справедливо обезщетение за претърпени вреди и грубо нарушение на европейското законодателство /чл.6 от ДЕС и чл.47 от ХОПЕС/. В исковата си молба ищецът твърди, че е предявил иск пред Административен съд –Стара Загора срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ за претърпени от него неимуществени вреди в периода 05.04.2019 г. – 02.05.2019 г. в следствения арест на гр.Стара Загора, вследствие на бездействия на длъжностни лица при ответника. С окончателно решение от 14.12.2021 г. Административен съд –Стара Загора му присъдил обезщетение в размер на 220 лв. Към исковата си молба ищецът приложил Декларация за имотно състояние, експертно решение на ТЕЛК и заповеди за отпускане на социална помощ и месечна помощ за отопление. С определение от 29.03.2024г. постановено по а.д.№2833/2024г. АС-Стара Загора оставил исковата молба без движение с указания към ищеца в законния срок да посочи кой акт на първичното или и вторичното право на ЕС е бил нарушен от АС-Стара Загора при постановяването на решението по а.д.№97/2021г., както и да посочи конкретно периода, в който е търпял вреди от решението на съда и в какво се изразяват същите. С определението си съдът освободил ищеца от задължението за внасяне на дължимата държавна такса и отказал да му предостави правна помощ за процесуално представителство по делото. За да постанови обжалвания отказ за предоставяне на правна помощ съобразил, че по аналогичен иск на ищеца вече е предоставяна правна помощ по адм. д. № 10377/2022г. по описа на АССГ, с оглед на което счел, че не са налице условията по чл.23, ал.2 и чл.24, т.2 от Закона за правната помощ, тъй като еднаква с настоящата претенцията е оставена без разглеждане като недопустима с определение по адм.д.№10377/2022г. по описа на АССГ.С оглед на това е формиран извод, че интересите на правосъдието не изискват предоставянето на правна помощ по настоящото дело. Настоящият съдебен състав споделя изводите на съда в обжалваното определение. Съгласно разпоредбите на чл. 24, ал. 1, т. 2 от Закона за правната помощ правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Производството по а.д.№№ 2833/2024г. на АС-Стара Загора е образувано по искова молба по реда на чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.2а вр. с чл.1 от ЗОДОВ срещу Административен съд-Стара Загора за обезщетение за неимуществени вреди на стойност 30 000лв. поради грубо нарушение от страна на АС-Стара Загора на принципа на справедливо обезщетение за претърпени вреди и грубо нарушение на европейското законодателство при постановяването на решение от 14.12.2021г. по а.д.№97/2021г. по описа на с.с., с което е уважен частично до размера на 220лева предявения от ищеца срещу ГДИН иск за претърпени от последния неимуществени вреди в периода 05.04.2019 г. – 02.05.2019 г. в следствения арест на гр.Стара Загора, вследствие на бездействия на длъжностни лица при ответника. В исковата молба е формулирано искане за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство. При направена служебна проверка съдът е констатирал, че с Определение № 1833 от 28.02.2023г. по адм. д. № 10377/2022г. по описа на Административен съд –София-град, оставено в сила с Определение№6995/27.06.2023г. по а.д.№3103/2023г. по описа на ВАС-Трето отделение, е оставен без разглеждане аналогичен на предявения в настоящото производство иск, като е прекратено производството по адм. д. № 10377/2022 г. по описа на АССГ. По това дело е било предоставена на ищеца правна помощ. Предвид изложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 24, т. 2 от Закона за правната помощ. Правилно съдът приел, че правна помощ под формата на процесуално представителство не следва да се предостави на М. С., тъй като претенцията му, заявена с исковата молба е недопустима, какъвто е и извода на съдебния състав в обжалваното определение. Обоснован и в съответствие със закона е изводът на съда за неоснователност на искането за предоставяне на правна помощ, като не са налице основанията за предоставянето ѝ, предвидени в чл. 23 от ЗПП, доколкото нито законът предвижда задължително адвокатско представителство в случая, нито по делото се доказва, че интересите на правосъдието изискват наличието на такава по делото. При тези данни законосъобразно искането за предоставяне на правна помощ е отхвърлено, поради което определението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във вр. чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение