Определение № 2989 от 24.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1033/2025 г.

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и Здраве“ АД срещу решение № 470 от 30.12.2024 г., постановено по в.т.д. № 450/ 2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, както и по частна касационна жалба, подадена от адвокат Петя Керанова срещу описаното решение в частта му, имаща характер на определение, с което е разгледана частна жалба срещу определението на първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК. Настоящият съдебен състав констатира, че в мотивите на обжалваното решение на Апелативен съд – Пловдив е посочено, че то е образувано по две въззивни жалби, като първата от тях е подадена от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и Здраве“ АД срещу първоинстанционното решение, с която то се обжалва само в частта, с която това дружество е осъдено да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на ищеца М. К. К. следните суми: - сума в размер над 20 000 лв. до 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни увреждания, получени при настъпило на 07.06.2022 г. ПТП, причинено по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. [рег.номер на МПС], за който е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника, - сума в размер над 1 007, 40 лв. до 2 014, 80 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение на телесни увреждания, получени от описаното ПТП, - сума в размер над 60 000 лв. до 105 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на А. Ш. П., с която са живели като съпрузи, настъпила на 07.06.2022 г. в резултат на описаното ПТП, ведно със законната лихва върху сумите за периода от 12.05.2023 г. до окончателното им плащане. В мотивите на обжалваното решение е посочено също, че втората въззивна жалба, с която съдът е сезиран, е подадена от М. К. К. и с нея първоинстанционното решение се обжалва само в частта относно началната дата на присъдената законна лихва за забава. На стр. 8 от мотивите на решението е изрично записано и това, че с оглед на частите от първоинстанционното решение, които се обжалват, то е влязло в сила в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на М. К. К. сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от това лице неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получени телесни увреждания, сумата от 1 007, 40 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение на получените телесни увреждания, както и сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на А. Ш. П., с която са живели като съпрузи. В диспозитива на обжалваното решение обаче е записано, че решение № 171 от 10.04.2024 г., постановено по т.д. № 168/ 2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, се потвърждава в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на М. К. К. сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили при ПТП на 07.06.2022 г., изразяващи се във физически болки и страдания, невъзможност за придвижване и самообслужване, ведно с обезщетение за забава от 12.05.2023 г. до окончателното изплащане, и е отхвърлен този иск за сумата над 60 000 лв. до 70 000 лв., е осъдено да заплати на М. К. К. сумата 2 014, 80 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно с обезщетение за забава от 12.05.2023 г. до окончателното изплащане, е осъдено да заплати на М. К. К. сумата 105 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили при ПТП на 07.06.2022 г., изразяващи се в скръб, мъка, тъга от смъртта на А. Ш. П., с която са живели като съпрузи, ведно с обезщетение за забава от 12.05.2023 г. до окончателното изплащане, и е отхвърлен този иск за сумата над 105 000 лв. до 130 000 лв. С оглед на това съдържание на мотивите и диспозитива следва да се заключи, че е налице разминаване на описаната в тях част от първоинстанционното решение, която е предмет на разглеждане от въззивната инстанция с оглед подадените въззивни жалби, като в диспозитива при посочване на частта от първоинстанционното решение, в която то се потвърждава, не е отчетено, че в една част то не е обжалвано от никоя от страните и е влязло в сила, каквато изрична констатация има в изложените от въззивния съд мотиви. Предвид така констатираните разминавания между формираната воля на въззивния съд в мотивите на обжалваното решение и нейното изразяване в диспозитива му, делото следва да бъде изпратено на Апелативен съд – Пловдив, който съгласно чл. 247 ГПК е компетентен да прецени дали е налице допусната очевидна фактическа грешка в постановеното от него решение, която следва да бъде поправена. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение