Определение № 5859 от 14.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10040/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба от М. Апостолова, чрез адв. Едрева с искане за изменение на решение № 2843 от 11.03.2024 г., постановено по адм. дело № 10040/2023 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските. Частният жалбоподател заявява искане да бъдат намалени присъдените разноски на Национална агенция за приходите (НАП). Счита, че съдът неправилно е присъдил разноски по делото съобразно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разноските в присъдения размер противоречат на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Твърди, че разноските са опрделени и в нарушение на основни принципи, закрепени в чл. 6 ЕКЗПЧОС и чл. 47 от Хартата на ЕС, защото ограничават правото на достъп до съд, правната предвидимост и правото на справедлив процес. Счита, че на НАП се дължат разноски за заплатена държавна такса пред първоинстанционния съд в размер на 50 лв. и пред касационна инстанция в размер на 1 042.86 лв. Алтернативно счита, че юрисконсултското възнаграждение трябва да бъде съобразено с размера на заплатеното и претендирано за възстановяване адвокатско възнаграждение от М. Апостолова. Ответната страна – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – София, чрез процесуален представител изразява становище, че молбата е неоснователна. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като съобрази направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В конкретния случай решението на настоящия съдебен състав е окончателно и е постановено на 11.03.2024 г. Искането за изменението му относно присъдените разноски е депозирано в едномесечния срок, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е основателно. При определяне на разноските, касационният състав е съобразил Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед материалния интерес и разпоредбата на чл. от Наредба №1/2004 г. е определен размерът на разноските присъдени в полза на НАП. При произнасянето си, съдът не е съобразил Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, в което е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. С оглед фактическата и правна сложност на спора и при съобразяване на Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, настоящият състав намира, че дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да е в размер на 3 000 лв. (1 500 лв. за всяка инстанция. По делото е заплатена и държавна такса за образуване на производство пред ВАС в размер на 1 042.86 лв., поради което на НАП се дължат разноски в общ размер на 4 042.86 лв. По тази съображения е основателно искането за намаляване размерът на присъдените разноски до този размер. Решението следва да се измени в частта, за разноските като присъдените разноски от 20 771.46 лв. бъдат намалени на 4 042.86 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение