Определение № 11425 от 24.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9829/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административно-процесуалния Кодекс ( АПК). Образувано е по частна жалба на К. М. Б., мл.експерт в ГПУ Свиленград, подадена чрез адв.Ю. Благоева от САК, срещу Определение № 3645/12.09.2024г., постановено по адм.д. № 833/2024г. на Административен съд Хасково, с което съдът е отхвърлил искането на К. М. Б. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 3282з-4054/27.08.2024г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ ( ГДГП) за временно преназначаване поради служебна необходимост за срок от една година на младши експерт К. М. Б. –командир на отделение в 03 група „Охрана на държавната граница“ от ГПУ Свиленград към РД“Гранична полиция“ Елхово при ГД „Гранична полиция“-МВР на младша изпълнителска длъжност командир на отделение в 02 група „Охрана на държавната граница“ от ГПУ Калотина към РД "Гранична полиция“ Драгоман при ГД „Гранична полиция“-МВР. В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за непротивопоставимост на затрудненията на жалбоподателя от семейно-битов характер със защитения чрез заповедта обществен интерес. Отново се развиват доводи, свързани с липсата на осигурено жилище, транспорт и медицинско обслужване на новото работно място, определено в оспорената заповед, както и за затруднения в изпълнението на родителските му задължения към двете малолетни деца, отглеждането и възпитанието на които, поради отдалечеността на новото работно място, ще следва да бъдат поети само от съпругата му, която се твърди, че работи на смени. Поради това и тъй като допуснатото предварително изпълнение на заповедта ще причини значителни по размер и характер и трудно поправими вреди, се иска отмяната на определението на Административен съд Хасково. Жалбоподателят представя удостоверения за раждане на двете му деца. Ответната страна – директора на ГД "Гранична полиция“, чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Твърди, че развитите в нея доводи са идентични с тези, посочени в жалбата срещу заповедта за временно преназначаване поради служебна необходимост, които вече са обсъдени от Административен съд Хасково, както и че не се сочат доказателства за вида и размера на евентуалните неимуществени вреди. Поддържа че както имуществените, така и неимуществените вреди произтичат от самия административен акт, а не от неговото предварително изпълнение и частната жалба не се основава на нови обстоятелства. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, пето отделение, намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество – за основателна. За да отхвърли искането на К. М. Б. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 3282з-4054/27.08.2024г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ за временно преназначаване поради служебна необходимост за срок от една година от ГПУ Свиленград към РДГП Елхово в ГПУ-Калотина към РДГП Драгоман, съдът е приел, че искането е подадено по реда на чл.166 ал.3 от АПК във вр. с чл.165 ал.6 от Закона за министерството на вътрешните работи ( ЗМВР). Посочил е, че предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона, като законодателят в тази хипотеза е приел, че е налице особено важен държавен и обществен интерес, чиято защита ще се осигури с незабавното изпълнение на акта. Развил е мотиви, че заявените от жалбоподателя затруднения от семейно-битов характер, свързани с осигуряването на жилище, ползването на медицински услуги от личния му лекар и липсата на компенсационни обезщетения не са противопоставими на защитения обществен интерес, обусловил допуснатото предварително изпълнение на заповедта. Обосновал е недоказаност на затрудненията, свързани с изпълнението на родителските задължения от страна на жалбоподателя, както и на твърденията за професионална заетост на съпругата му. Постановеното определение е валидно и допустимо, но неправилно. Разпоредбата на чл.166 ал.4 от АПК определя, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може, по искане на оспорващия да бъде спряно от съда, при условията на ал.2, ако то би могло да причини на оспорващия значително или трудно поправима вреда. Съгласно чл.166 ал.2 изр.2 от АПК изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Производството по адм.д.№ 833/2024г. по описа на Административен съд Хасково е образувано по жалба на К. М. Б., мл.експерт в ГПУ Свиленград, срещу Заповед № 3282з-4054/27.08.2024г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“, с която жалбоподателят е временно преназначен, поради служебна необходимост, за срок от една година от ГПУ Свиленград към РДГП Елхово в ГПУ-Калотина към РДГП Драгоман. С жалбата да съда срещу посочената заповед К. Б. е поискал и спиране на допуснатото по силата на чл.165 ал.6 от ЗМВР предварително изпълнение на заповедта. Съдът се е произнесъл по реда на чл.166 от АПК и отхвърлил искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение на административния акт, по вече изложените по-горе мотиви. Производството по делото към настоящия момент не е приключено. Към частната жалба за първи път са представени два броя удостоверения за раждане на децата на К. М. Б. – М. К. Б., роден на [дата]. и А. К. Б., родна на [дата]. Доказателства за трудова заетост на майката на децата – Н. А. Х., не са представени. Съгласно чл.122 ал.1 и 2 от Семейния кодекс носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител. Родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак. Разпоредбата на чл.123 ал.1 от същия кодекс определя, че родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно. При тези задължения на всеки от двамата родители на малолетните деца е очевидно, че жалбоподателят ще бъде в неизпълнение на родителските си задължения по Семейния кодекс, вкл. и на задължението да да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси, както и да осъществява постоянен надзор по отношение на тях ( чл.125 ал.1 и ал.3 от СК. Нещо повече, съвместното живеене на родителите и ненавършилите пълнолетие деца е изрично прогласено в чл.126 ал.1 от СК. Изпълнението на родителските задължения е в интерес на децата, както и личното им и своевременно поемане от всеки от двамата родители. Съгласно чл.1 ал.2 от Закона за закрила на детето държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. Предвид изложеното изводите в обжалваното определение, че не е налице друг интерес за жалбоподателя от спирането на предварителното изпълнение на обжалваната заповед, противопоставим на защитения обществен интерес, не могат да бъдат споделени. При представените доказателства за възрастта на двете деца на жалбоподателя и необорени доводи, че той, съвместно със майката на децата, изпълнява по отношение на тях родителските си задължения, е очевидно, че временното му преназначаване на работа в населено място, отдалечено на повече от 300 км. от местоживеенето на децата, ще доведе до невъзможност жалбоподателят да изпълнява в цялост родителските си задължения по Семейния кодекс и на практика изцяло задълженията си по чл. 8 от Закона за закрила на детето и то за една година – период от време, който съдът определя като продължителен период. Служебната необходимост, обусловила временно преназначаване на държавен служител, се противопоставя на интересите на децата, които според Конвенцията за правата на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. В този смисъл не е възможно да бъдат пренебрегнати аргументите за затрудняване възпитанието и отглеждането на малолетното дете на държавния служител за продължителен период от време. По тези съображения, настоящият съдебен състав намира за установено, че допуснатото предварително изпълнение би могло да причини на К. М. Б. значителна и непоправима вреда върху неговия личен живот и родителските му отношение с двете малолетни деца. Вредите, които могат да бъдат нанесени върху личните му отношения с малолетните му деца, с оглед безспорно установената им възраст, при която те се нуждаят от постоянни родителски грижи и надзор, са от такъв характер, че не е възможно да бъдат възстановени след изтичане на определен период от време, поради което не е възможно да им бъде противопоставен презумирания обществен интерес, обуславящ допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Обжалваното определение на Административен съд Хасково, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а вместо него, на основание чл. 235 от АПК да бъде постановено друго, с което да бъде спряно предварителното изпълнение на Заповед № 3282з-4054/27.08.2024г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение