Решение № 9623 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3068/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по:

1. Касационна жалба на Б. Е. Х., чрез процесуален представител, срещу решение №42838 от 19.12.2025г. по адм. дело №8675/2025г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което жалбата на Х. срещу заповед №З-420/18.08.2025г., издадена от комисар М. Константинова, при условията на заместване на директор на дирекция „Международно оперативно сътрудничество“-МВР, е отхвърлена.

Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба, в писмена защита и в допълнение към писмена защита. Претендира разноски.

Ответникът- ВПД директор на дирекция „Международно сътрудничество“-МВР, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Съображения излага в писмен отговор и в писмени бележки. Претендира разноски.

2. Частна жалба на Б. Е. Х., чрез процесуален представител срещу Определение №6054/15.02.2026г. по адм. дело №8675/2025г. на АССГ, с което в производство по чл.176а, ал.1 АПК и на осн. чл.176а, ал.3 АПК съдът е допълнил диспозитива на решение №42838 от 19.12.2025г. по адм. дело №8675/2025г. на АССГ, като е осъдил Б. Е. Х. да заплати по бюджета на министерство на вътрешните работи, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 51.13 евро.

Частният жалбоподател смята обжалваното определение за недопустимо, евентуално незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон и нарушения на процесуалните правила. Моли определението да бъда обезсилено, поради постановяването му при липса на функционална компетентност, евентуално отменено поради нарушение на процесуалния и материалния закон и при неправилно тълкуване и прилагане, и да се остави без уважение искането за допълване на решението в частта за разноските. Не претендира разноски.

Ответникът- ВПД директор на дирекция „Международно сътрудничество“-МВР, чрез процесуален представител оспорва частната жалба и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, без да са налице основанията по чл.146 АПК за неговата отмяна, при извод на съда за материална законосъобразност на оспорения акт и съответствие на същия с целта на закона.

Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно.

Споделя се извода на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване изискването за форма и административнопроизводствените правила.

Правното основание за издаване на заповед №З-420/18.08.2025г., е разпоредбата на чл.37, ал.2, предл. второ от Правилата за условията и реда за извършване на подбор, създаване на база данни и изпращане на държавни служители на МВР за участие в мисии извън територията на Република България /Правилата/, утвърдени със Заповед №8121з-678/13.04.2023г. на министъра на вътрешните работи, на осн. чл.11 от Наредба за условията и реда за участие на граждански специалисти от РБ и операции и мисии на международни организации за управление на кризи извън територията на РБ, и чл.33, т.9 ЗМВР.

Според чл.37, ал.1 от Правилата, в двумесечен срок от приключване участието в мисията, завърналите се служители се преназначават на подходяща вакантна длъжност в структурата, от която е кандидатствал съответния служител, а при липса на подходяща длъжност в друга структура на МВР.

Съгласно разпоредбата на чл.37, ал.2, предл. второ от Правилата, за времето до преназначаването им на нова длъжност на служителите се разрешава ползването на редовен платен годишен отпуск, или може да бъде възложено изпълнението на функционални задължения в ДМОС.

В процесния случай правилен е извода на АССГ, че материалноправните предпоставки за възлагане изпълнение на допълнителни функционални задължения на служителя са изпълнени.

Безспорно е установено по делото, че Х. за периода 16.01.2022г.-15.01.2025г. изпълнява длъжност като командирован национален експерт в Европейската агенция за гранична и брегова охрана –FRONTEX в гр.Варшава, и след приключване на дългосрочното му командироване следва да заема длъжност Началник на сектор в „Мисии на международни организации“ към отдел „Интерпол и мисии на международни организации“ – по допълнителния щат на ДМОС, утвърден по реда на чл.105, ал.2, т.8 ПУДМВР вр. чл.33, т.7 ЗМВР.

Същевременно към този момент липсва подходяща вакантна длъжност в основния щат на ДМОС, а служителят е отказал да заеме предложените му с протоколи от 11.03.2025г. и 11.08.2025г. вакантни длъжности по реда на чл.7, ал.1, т.1 и ал.4 от Наредба №8121з-310/17.07.2014г. за преназначаване на държавните служители в МВР.

При тези данни настоящият състав споделя изводите на АССГ, че в изпълнение процедурата по чл.37, ал.1 от Правилата за условията и реда за извършване на подбор, създаване на база данни и изпращане на държавни служители на МВР за участие в мисии извън територията на Република България, за преназначаване на приключилия участията си в мисия служител на подходяща вакантна длъжност - за времето до преназначаване на нова длъжност, законосъобразно АО е приложил разпоредбата на чл.37, ал.2, предл. второ от Правилата.

Посоченото предложение второ на чл.37, ал.2 от Правилата е алтернативна възможност, която АО може да упражни в хипотеза на оперативна самостоятелност, както това е сторено в процесния случай.

Правилно е заключението на АССГ, че в разглеждания случай оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона, която е обезпечаване изпълнението на конкретни функционални задължения от приключили участието си в мисия служител за интервала от време до преназначаването му на нова длъжност.

Не се кредитират доводите в касационната жалба. Приложимите в случая Правила с оглед техния характер, са вътрешно служебен акт, съдържащ норми с вторичен характер, свързани с управление на определена категория служебни правоотношения в административния апарат на МВР, който акт противно на тезата на касатора не подлежи на обнародване (чл.37, ал.1 ЗНА), а въведените правила за поведение са задължителни за определените с него адресати.

Както се отбеляза по-горе оспореният акт е издаден при оперативна самостоятелност. Няма пречка служителят да заяви до компетентния орган ползване на платен годишен отпуск, ако същия има право на такъв, каквато е хипотезата на чл.37, ал.1, предл. второ от Правилата, но тази хипотеза е извън премета на настоящия спор.

Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. АССГ е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност спрямо относимите към спора факти и приложимата материалноправна уредба. Не е процесуално нарушение необсъждането от първостепенния съд на неотносими към спора факти, каквито са заявените от касатора - наличието на отказ на платен годишен отпуск и съдебни производства, свързани с тази хипотеза, като и неуважаване на доказателствени искания, свързани с установяване на факти, неотносими към спора.

Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища, като изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.

Към настоящият момент няма данни за влязло в сила съдебно решение по визираното от касатора адм.д. № 6743/2025г. по описа на АССГ, чиито последици да са относими към настоящия казус.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на решение №42838 от 19.12.2025г. по адм. дело №8675/2025г. не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, при което съдебното решение трябва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Искането е направено своевременно и е основателно в размер на 100 евро, предвид чл.143, ал.3 АПК вр. с чл.37 от ЗПП.

Частната жалба срещу Определение №6054/15.02.2026г. по адм. дело №8675/2025г. на АССГ е подадена в срок и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За постанови обжалваното определение съдът е приел, че по делото ответникът е представляван от юрисконсулт единствено в проведеното по делото съдебно заседание на 19.12.2025г., и предвид изхода на делото- отхвърляне на жалбата, в полза на юридическото лице МВР, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.143, ал.3 АПК, преценени според размера на осъществените процесуални действия от юрисконсулта.

Определението е валидно, допустимо, и правилно.

Визираната от частния жалбоподател хипотеза на чл.176а, ал.4 АПК е приложима когато при направено искане до първостепенния съд по реда на чл.176а, ал.1, същият не се е произнесъл, какъвто не е процесния случай.

Касае се за допълване на съдебен акт в частта за разноските като процесуален способ за отстраняване на непълнота на вече формирана воля на съда. Непълнотата се отстранява без промяна на съдебния акт в тази част (вж. чл.246 ГПК), но по висящо производство, т.е. независимо дали е подадена касационна жалба срещу акта, чието допълване се иска, и в това производство съдът се произнася с отделен акт, обжалваем по реда, по който подлежи на обжалване решението (чл.176а, ал.3 АПК).

В случая процесуалния ред по чл.176а е спазен, а съдебният акт за допълване в частта за разноските, предвид доказателствата по делото е правилен, включително относно присъдения размер.

Предвид горното обжалваното определение като постановено при липсата на визираните от частния жалбоподател пороци трябва да се остави в сила.

Разноски за производството по чл.176а, ал.3 АПК не се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение