Определение № 12680 от 22.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10799/2024 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Н. В. В. от гр.София, чрез процесуален представител, срещу определение №19715 от 11.10.2024г. по адм.д. №4522/2024г. на Административен съд София -град/АССГ/, с което е отхвърлено искането на В. за освобождаване от внасяне на държавна такса и предоставяне правна помощ по адм.дело №4522/2024г. по описва на АССГ до окончателното приключване с влязъл съдебен акт. Частният жалбоподател иска обявяване на определението за нищожно и неговото обезсилване, евентуално отмяна като неправилно. Съображения излага в частната жалба. Не претендира разноски. Ответната страна-кметът на Район „Красно Село“- Столична община, не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл.230 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение съдът предвид представените по делото доказателства за притежавано недвижимо имущество- декларация за материално и гражданско състояние на В. е приел, че същият разполага с достатъчно средства и може да си позволи заплащането на ДТ от 30 лева, която е в най-малкия възможен размер от всички такси, дължими за оспорване пред ВАС. АССГ е посочил като служебно известно, че Н. В. е жалбоподател по стотици дела, образувани в АССГ през 2024г., редовно заплаща държавните такси, дължими за производствата, както и ползва адвокатска защита, вкл. по реда на чл.38, ал.1, т.3 АПК. По искането за предоставяне на безплатна адвокатска защита съдът е приел, че в конкретния случай не са налице първата и третата предпоставка от трите кумулативно дадени в чл.23, ал.2 от Закона за правната помощ /ЗПП/-В. разполага с достатъчно средства за да ангажира адвокат, освен това са налице и предпоставките по чл.24, т.1 и т.2 ЗПП. Определението е правилно. Неоснователно е възражението в частната жалба за недопустимост на обжалваното определение. Няма противоречие с основополагащи принципни „свръхповелителни“ правни норми. В конкретния казус съдът в надлежен състав, при спазване на правилата за подведомственост и родова подсъдност, се е произнесъл по редовна жалба. Споделя се извода на АССГ, че не са налице условията за освобождаване на В. от заплащането на държавна такса по подадена от него частна жалба. Видно от данните, съдържащи се в представената от жалбоподателя декларация за материално и гражданско състояние, не се установява лицето да не разполага със средства за заплащане на сумата от 30 лева за образуване на частното производство по подадената от него жалба. В. притежава идеални части от жилища в гр.София, идеална част от земеделска земя и поземлен имот, и това не води до извод за липса на средства за заплащане на сума в размер на 30 лева, като последното от своя страна обосновава правилност извода АССГ в частта за дължимост на държавната такса. Безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл.21, т.2 от ЗПП се предоставя когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита /чл.23, ал.1 ЗПП/ или по преценка на съда в случаите, когато страната по делото не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това /чл.23, ал.2 ЗПП/. Съгласно чл.24, т.1 ЗПП безплатна правна помощ, в това число и за процесуално представителство, не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. В случая не е налице хипотезата на задължителна адвокатска защита, като липсват предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ по преценка на съда на основание чл.23, ал.2 от ЗПП. Освен данните за разполагаемост на В. с необходимите средства за заплащане на адвокат, и интересите на правосъдието не изискват предоставяне на такава помощ, защото подадената от В. частна жалба вх.№25923/05.09.2024г. не страда от нередовности, за отстраняването на които жалбоподателят да няма необходимите елементарни познания. По делото липсват данни, даващи основание на съда да приеме, че жалбоподателят не би могъл да осъществи адекватно сам защитата си. Обжалваното определение като законосъобразно трябва да се остави в сила. Разноски настоящото производство не са претендирани от ответната страна и не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК вр. 229 и чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение