Определение № 3565 от 22.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1235/2024 г.

ВАСВторо отделение22.03.2024 г.докладчик Анелия Ананиева

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на С. Почекански, А. Почеканска и Ц. Почеканска срещу определение № 8721 от 11.10.2023 г., поправено с определение № 9966 от 15.11.2023 г., постановени по адм. дело № 6892/2020 г. по описа на Административен съд София - град, в частта за разноските. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1235/2024 г. на Върховния административен съд в тази му част. ИЗПРАЩА частната жалба на С. Почекански, А. Почеканска и Ц. Почеканска с характер на искане за изменение на определението в частта за разноските, на Административен съд София - град за произнасяне по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 8721 от 11.10.2023 г., поправено с определение № 9966 от 15.11.2023 г., постановени по адм. дело № 6892/2020 г. по описа на Административен съд София - град, в останалата му част. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА секретар: Членове: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА /п/ МАРТИН АВРАМОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Почекански, А. Почеканска и Ц. Почеканска, чрез адв. Славов като процесуален представител, против определение № 8721 от 11.10.2023 г., поправено с определение № 9966 от 15.11.2023 г., постановени по адм. дело № 6892/2020 г. по описа на Административен съд София - град, с които оспорването им против заповед № 18-12964 от 10.12.2019 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – София е оставено без разглеждане, а производството е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – София не изразява становище по жалбата. Ответникът – Столична община, чрез юрк. Петкова като процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за основателност на частната жалба. Ответникът – Х. Петров, чрез адв. Вададжийска като процесуален представител, в писмено възражение излага становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба срещу определението в прекратителната му част за процесуално допустима като подадена от надлежни страни срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество в тази част е неоснователна. Административното производство започва по заявление рег. № 01-477388/03.12.2018 г. на Р. Димитрова с искане за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. София за поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68134.802.660 в съответствие с границите на имот пл. № 660, кв. 85, к.л. № 502 по кадастралния план на гр. София от 2001 г., според заповеди на кмета на Столична община за отмяна на отчуждаване на недвижим имот, съгласно приложена скица – проект № 15-15488/09.01.2019 г., документи за собственост и протокол за трасиране, означаване и координиране на проектния имот (геодезическо заснемане). По подаденото заявление е издадена оспорената в първоинстанционното производство заповед № 18-12964 от 10.12.2019 г. на началника на СГКК – София, с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 1 и ал. 4 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) е одобрено изменение в КККР на гр. София, одобрена със заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в промяна в границите на съществуващи обекти в КККР: ПИ с идентификатор 68134.802.660 с площ преди промяната от 582 кв. м., начин на трайно ползване „ниско застрояване (до 10 м)“, с данни за собственост за Р. Вучкова, Г. Почекански, Р. Димитрова, Р. Димитрова, С. Почекански, Р. Янев, Б. Янев, С. Почекански, С. Петрова, М. Вакова, И. Мутафчийска, Р. Мутафчийска, П. Янев и Р. Янева и площ след промяната от 823 кв. м, начин на трайно ползване „ниско застрояване (до 10 м)“, с данни за собственост за Р. Вучкова, Г. Почекански, Р. Димитрова, И. Иванова (И. Мутафчийска), Р. Тодорова (Р. Мутафчийска), С. Почекански, П. Янев, Р. Янева, Р. Янев, Б. Янев, С. Петрова, М. Вакова и Р. Димитрова; ПИ с идентификатор 68134.802.2137 с площ преди промяната от 5727 кв. м., начин на трайно ползване „комплексно застрояване“, без данни за собственост и площ след промяната от 5486 кв. м, начин на трайно ползване „комплексно застрояване“, без данни за собственост, както и промени в данните за собственост и собственици за ПИ с идентификатор 68134.802.660, собственост на Р. Вучкова, Г. Почекански, Р. Димитрова, И. Иванова (И. Мутафчийска), Р. Тодорова (Р. Мутафчийска), С. Почекански, П. Янев, Р. Янева, Р. Янев, Б. Янев, С. Петрова, М. Вакова и Р. Димитрова. С обжалваното определение подадената от С. Почекански, А. Почеканска и Ц. Почеканска жалба срещу постановения административен акт е оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 АПК и образуваното производство е прекратено. Съдебният акт е поправен по реда на чл. 175 АПК с определение № 9966 от 15.11.2023 г. по същото дело, като е отстранена очевидна фактическа грешка в изписването на името на заинтересованата страна Х. Петров. За да постанови този резултат, съдът приема, че жалбата е недопустима поради липса на правен интерес за оспорващите да обжалват заповедта на началника на СГКК – София. Излага съображения, че с одобреното изменение на кадастралната карта не се засягат по никакъв начин правата им като собственици поради увеличаване на площта на имота. Достига до извод, че въпросът относно притежаваните от страните идеални части по отношение на него е с гражданскоправен характер и подлежи на разрешаване в исков процес, поради което и евентуалното им неправилно отразяване в кадастралния регистър не води до създаване или погасяване на тези права. Определението е валидно, допустимо и правилно по следните съображения: При оспорване на заповеди за изменение на КККР, издадени на основание чл. 54, ал. 4 ЗКИР с право на жалба разполагат заинтересованите лица по § 1, т. 13 ДР ЗКИР, т. е. собствениците и носителите на други вещни права върху недвижимите имоти, засегнати от изменението. Това засягане следва да бъде неблагоприятно - да накърнява съществуващи вещни права върху недвижими имоти, предмет на заповедта. Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София са одобрени със заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК. Според извадка от кадастралния регистър от 14.11.2018 г. на гр. София за ПИ с идентификатор 68134.802.660, преди извършеното с оспорената заповед изменение като негови собственици са вписани наследодателите С. Почекански, Г. Почерански (оспорващите са негови наследници) и П. Янев, както и техните наследници. Въз основа на заявление на настоящия ответник Р. Димитрова от 03.12.2018 г. е направено поисканото от нея изменение в одобрената КК в хипотезата на отстраняване на непълнота и грешка, изразяващо се в привеждане на границите на ПИ с идентификатор 68134.802.660 в съответствие с границите на имот пл. № 660, кв. 85, к.л. № 502 по кадастралния план на гр. София от 2001 г., при което площта му се увеличава с 241 кв. м. Според извадка от кадастралния регистър от 15.07.2020 г. С. Почекански и Г. Почерански, както и техните наследници продължават да фигурират като собственици. За жалбоподателите липсва правен интерес от оспорване на заповедта относно изменението на границите и площта на поземлен имот с идентификатор 68134.802.660, тъй като се изразява единствено в благоприятно за тях увеличаване на неговата площ. Оплакването за незаконосъобразност на административния акт се поддържа основно с доводи за извършване на промяна в правата по отношение собствеността на съществувалия имот с идентификатор 68134.802.660 чрез нанасяне на останалите наследници на С. Почекански, като по този начин всички те стават съсобственици на целия новообразуван имот. Възражението е неоснователно, тъй като визираните наследници фигурират в кадастралния регистър като носители на вещни права преди извършеното изменение с отразени документи за собственост. Освен това, вписванията в кадастралния регистър имат само удостоверителен, но не и конститутивен характер, т.е. те са източник на данни, които следва да бъдат зачетени при определянето на правния интерес от оспорване на изменения в кадастралната карта, но не водят до учредяване или прехвърляне на собственически права между отразените в него лица. Неоснователно е и възражението с претенция за заличаване на част от вписаните собственици на ПИ с идентификатор 68134.802.660, основано на твърдението на жалбоподателите, че за него доказват права на собственост съответно първият жалбоподател и дъщерята на заявителката по отношение на 1/2 ид. част от 209/554 кв. м и наследниците на П. Янев по отношение на другата 1/2 ид. част. Това възражение би подлежало на обсъждане в случай, че жалбоподателите са заявители в административното производство и административният орган е сезиран с такова искане, но не и когато то е инициирано от друго лице. Отразяването в КР на починали лица е отстранимо след подаване на надлежно заявление за заличаването им. Правен интерес от оспорване на заповедта не възниква и поради неотразяване в КР в резултат на извършеното изменение на С. Почекански като един от съсобствениците на ПИ с идентификатор 68134.802.660. На първо място, изложеното обстоятелство касае единствено тази страна и не влияе върху правната сфера на останалите жалбоподатели. Освен това, в мотивната част на оспорения административен акт органът изрично посочва, че същият следва да бъде вписан на самостоятелно основание като носител на вещни права по отношение на 1/2 ид. част от 290 кв. м. от процесния имот поради наличие на противопоставими документи за собственост. Видно от разпоредителната част на заповедта по отношение нанесените промени в данните за собственост и собственици той действително не е отразен, а фигурират общите наследодатели на тримата оспорващи. Доколкото в мотивите на заповедта недвусмислено е изразена волята на началника на СГКК - София за вписването на С. Почекански в КР като собственик, то следва да се приеме, че в случая е налице очевидна фактическа грешка в акта, която подлежи на отстраняване по реда на чл. 62, ал. 2 АПК. Това обстоятелство обаче не обуславя извод за наличие на правен интерес за него да оспори заповедта. Предвид изложеното е законосъобразен изводът на съда, че жалбоподателите не се явяват заинтересовани лица по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР, поради което не са активно легитимирани да обжалват заповедта. Наличието или липсата на гражданскоправен спор между вписаните собственици е въпрос по съществото на спора, а не на допустимост на жалбата. Обжалваното определение е правилно в прекратителната му част, поради което следва да се остави в сила. Частната жалба в частта, в която се оспорва размера на присъдените с постановеното по делото определение в полза на Х. Петров разноски за адвокатско възнаграждение, има характер на искане по чл. 248 ГПК за изменение на съдиебния акт в частта за разноските. Компетентен да се произнесе по него по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК е първоинстанционният съд. Този процесуален ред не е изчерпан, поради което частната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане и производството да се прекрати, като жалбата следва да се изпрати на Административен съд София - град за разглеждането й като искане за изменение на определението в частта за разноските. При този изход на делото в полза на ответника Х. Петров се дължат разноски, но такива за тази инстанция не следва да се присъждат, тъй като от страната липсва изрична претенция за това, а единствено е представен договор за правна защита и съдействие. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

15