Определение № 3168 от 21.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 164/2024 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по реда на чл.274, ал.2 ГПК вр. с чл. 248, ал.3 ГПК по подадена „частна жалба - допълнение към касационна жалба“ от „Северно Централно държавно предприятие“ ДП-Габрово, ТП Държавно ловно стопанство „Воден-Ири Хисар“, [населено място], обл.Р., чрез юрисконсулт А. Т.. Жалбоподателят заявява, че обжалва определение № 500/27.11.2023г. по гр.д.№ 263/2023г. по описа на ОС Разград, с което е допълнено постановеното по делото решение № 156/23.10.2023г. в частта за разноските, като са присъдени такива на адвокатския пълномощник на ищеца на основание чл. 38, ал.2 ЗА и за осъщественото процесуално представителство пред първата инстанция. Счита атакуваното определение за неправилно, тъй като е неправилно и въззивното решение, предопределило присъждане на разноски на ищеца, и иска да бъде отменено. Насрещната страна по жалбата - ищецът К. И. Д., чрез адв. Р.П., твърди, че атакуваното определение е правилно. Върховният касационен съд, след преценка на данните по делото намира частната жалба за неоснователна по следните съображения: Предвид изхода по съществото на спора, до който е достигнал въззивният съд с решението си № 156/23.10.2023г. ( уважаване на предявените искове по чл. 344 т.1 и т.3 КТ след отмяна на първоинстанционното решение за отхвърлянето им), на ищеца се следват на основание чл. 78, ал.1 ГПК сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции, а на неговия адвокатски пълномощник, който го е представлявал на основание чл. 38 ЗА и в двете съдебни инстанции - възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА. С постановено по реда на чл. 288 ГПК определение на настоящия състав по гр.д.№ 165/24г. с № 3107/19.06.2024г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 156/23.10.2023г., поради което, предвид непроменения изход по съществото на спора, на адв. П. се дължи възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА. Възражения срещу размера на присъденото възнаграждение или във връзка с обстоятелствата по чл. З8, ал.1 ЗА жалбоподателят не е правил и не прави. В обобщение, няма основание за отмяна на атакуваното определение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд