Решение № 1481 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8504/2013 г.

Решение № 1481 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8504/2013 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Христо Николов Димитров от гр. Бургас против решение № 961/24.04.2013 г. по адм. д. № 19/2012 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 2001100727/15.08.2011 г. на орган по приходите при ТД - Бургас на НАП, потвърден с решение № РД-10-405/05.12.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП, с актуално наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", за установени задължения по чл. 48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за данъчен период 2007 г. - 29 092,45 лева и 11 645,39 лева - лихва, и за данъчен период 2008 г. - 17 156,70 лева и 4 232,88 лева - лихва и е присъдено в полза на Дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 693 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му и постановяване на решение по същество, с което да се отмени РА и се присъдят направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас при ЦУ на НАП не изразява становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С РА, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд са установени задължения на ревизираното ДЗЛ Христо Димитров по чл. 48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за данъчен период 2007 г. - 29 092,45 лева и лихва - 11 645,39 лева и за данъчен период 2008 г. в размер на 17 156,70 лева и лихва - 4 232,88 лева. Оспореният РА е издаден след извършена ревизия при особените правила на чл. 122 - 124 от ДОПК. Органите по приходите са приели, че данъчната основа на ревизирания субект за облагане с преки данъци следва да се определи по този особен ред, тъй като са приели, че са налице обстоятелства, попадащи в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 4, т. 5 и т. 7 от ДОПК. Едно от възраженията на оспорващия е, че незаконосъобразно ревизията е била извършена за дейността на лицето и като ЕТ и като физическо лице, едновременно. Макар и принципно верни, изводите на съда по това възражение в смисъл, че ЕТ и физическото лице, регистрирано като такъв, не са различни правни субекти и в този смисъл, че законосъобразно той е ревизиран за цялостната си дейност, в съдебното решение липсват мотиви по съществото на спора, във връзка с възраженията на ревизираното лице за неправилно определена данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1 ДОПК. Налице са данни по преписката за извършена предходна ревизия и присъединени доказателства в настоящото ревизионно производство, които са относими към спора, но съдът не е предприел необходимите процесуални действия по събиране и обсъждането им. Видно от приложения ревизионен доклад, първоначално ревизията е била възложена на Христо Николов Димитров в качеството му и на ЕТ "Тангра - Христо Димитров" като при обжалване по административен ред, първоначално издадения РА № 02-00-1000778/12.08.2010 г. е бил отменен и върнат за нова ревизия само в частта му за физическото лице Христо Димитров, при което е издаден втори ревизионен акт № 2001100727/15.08.2011 г., вече само по отношение на физическото лице, който е бил предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, като в така издадения повторен РА се съдържат констатации от първоначално издадения РА в частта за дейността на предприятието на ЕТ за същите ревизирани данъчни периоди. Тези констатации са обсъдени от горестоящия административен орган. По преписката липсва първоначално издадения РА, както и решението на ДД "ОУИ", в частта с която същият е потвърден. Видно от отразяването в РД по настоящата ревизия - на л. 149, е бил потвърден от ДД "ОУИ" относно установените задължения от дейността като ЕТ "Тангра - Христо Димитров". Както е отразено в РД: "В настоящия Ревизионен доклад е приобщен доказателствен материал събран в хода на ревизионното производство приключило с издаването на РА № 02-00-1000778/12.08.2010 г., съгласно Протокол № 1102138/04.05.2011 г. /Приложение № 1/", но в този протокол, на л. 16 са описани като доказателства единствено: Договор за продажба на лек автомобил, талон за автомобил, удостоверение от Агенцията по вписвания МП - за вписване в търговския регистър на "Тангра - Димитров" ЕООД и за вписване в търговския регистър на ЕТ "Тангра - Христо Димитров", удостоверение от РДВР - Бургас, разпечатки от банкови сметки от "Райфайзен банк" и от "Банка ДСК", писмо от "Гранична полиция" за регистрирани излизания в чужбина, находящи се на л. 18-36 от делото, приложена административна преписка. По делото липсва като приложение първоначалния РА № 02-00-1000778/12.08.2010 г. и потвърждаващото го решение № РД-10-23/17.01.2011 г. на ДД "ОУИ", данни от които са залегнали в повторно извършената ревизия. При липсата на първоначалния РА и потвърждаващото го решение, съдът не е могъл да изведе изводи за формираната данъчна основа за облагане с пряк данък за 2007 и 2008 години на физическото лице, при ползване на установени с първоначалната ревизия данни за ЕТ. Задължение на съда е било да установи фактите по безспорен начин, а не да ги приема за установени, при наличие на възражения от страна на оспорващия в тази част от РА. Съдът е обсъждал нереалност на доставки на предприятието на едноличния търговец, които предпоставки са относими към установяване задълженията по ЗДДС, но не и за приложимост на разпоредби от ЗКПО, свързани с липса на документална обоснованост на разходите, както неправилно е приел съдът. Този подход на позоваване на данни, за които не е установено да са констатации по влязъл в сила РА, води до необоснованост на съдебното решение със събрани по надлежния ред доказателства. Без наличието на доказателства, свързани с ЕТ, съдът не е могъл да провери дали правилно е формиран паричния поток на ревизираното лице. Счетоводният финансов резултат печалба за дейността на ЕТ се явява приход за физическото лице и следва да бъде включен в паричния поток на приходите и разходите на ревизираното лице, като приходите от заемни средства следва да бъдат еднакво третирани, както по отношение на ЕТ, така и по отношение на физическото лице. Констатираното процесуално нарушение е съществено и налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, който следва да задължи приходната администрация да попълни преписката с всички актове, относими към спора, съответно доказателства относими към ревизията на ЕТ и РА и потвърждаващото го решение от първоначалната ревизия. След представянето им, съдът следва да извърши преценка на паричния поток и формирането на данъчната основа за облагане, както и допускането на съдебно-счетоводна експертиза, която да провери по какъв начин е формиран паричния поток на ревизираното лице, в качеството му на физическо лице и на ЕТ и чрез съдебно-счетоводна експертиза да установи правилността или не при формиране на данъчната основа, съобразно относимите предпоставки по чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1 ДОПК и законосъобразността на установените задължения за пряк данък с РА, предмет на съдебен контрол. С оглед гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховния административен съд, първо отделение