Определение № 98 от 12.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1338/2020 г.

Производството е по чл.248, ал.1 ГПК. Подадена е молба от А. В. чрез адв.С. Г. за изменение на определение № 197/24.03.2021 г. по т.д. № 1338/2020 г. на ВКС, I т.о. в частта за разноските. В молбата се излага, че въпреки че в определение № 197/24.03.2021 г. по т.д. № 1338/2020 г. на ВКС е констатирано претендирането на разноски, такива не са присъдени, поради непредставяне на доказателства за извършването им. След проверка в кориците на делото е установена липсата на възражение с вх. № 14753/29.07.2019 г., към което са приложени доказателствата. Иска се изменение на определението в частта за разноските, като се присъди в полза на молителя адвокатско възнаграждение в размер на 5 752,50 лв. Ответникът по молбата „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД чрез пълномощника си юрк.М. А. изразява становище за неоснователност на молбата, като прави възражение, че доказателствата за заплащане на адвокатското възнаграждение не са приложени към отговора на касационна жалба, а се представят едва с молбата по чл.248 ГПК. ВКС констатира следното: Производството по т.д. № 1338/2020 г. на ВКС е образувано по касационна жалба на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД срещу решение № 1269/28.05.2019 г. по т.д. № 696/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3524/20.05.2014 г. СГС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу А. В., „Х.“ ООД, И. М. В., Р. Д. Д. и Д. Д. С. иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата в размер на 500 000 евро, представляваща част от главница по запис на заповед, издаден от „Х. - С“ ООД /„Р.“ ООД/ на 14.02.2008 г. и авалиран от ответниците. Ответникът по касация А. В. в писмения си отговор е оспорил основателността на касационната жалба и е поискал присъждане на разноски по спора. С определение № 197/24.03.2021 г. по т.д. № 1338/2020 г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Х.“ ООД, И. М. В., Р. Д. Д. и Д. Д. С. иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК. Със същото определение не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД срещу А. В. иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК. Решаващият състав е приел, че на ответника по касация А. В. не следва да се присъждат поисканите с отговора на касационната жалба разноски, поради непредставяне на доказателства за извършването им. Към подадената молба по чл.248 ГПК, предмет на настоящото производство, са представени оригинал на възражение с вх. № 14753/29.07.2019 г., с приложение доказателства за сторените разноски за адвокатско възнаграждение. Предвид горното, ВКС прави следните правни изводи: Отказът за присъждане на разноски в полза на А. В. произтича от пропуск, допуснат от съдебен служител, за прилагане към кориците на делото на представеното с молбата по чл.248 ГПК възражение с вх. № 14753/29.07.2019 г., с което ответникът е оспорил наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване. Видно от входящите номера на Служба „Регистратура“ на САС, възражението и отговора на касационната жалба са депозирани едновременно в срока по чл.287, ал.1 ГПК – на 29.07.2019 г., като възражението е входирано под № 14753, а отговорът на жалбата - под № 14754. Като приложение към възражението са представени споразумение за предоставяне на адвокатски услуги от 12.07.2019 г., сключено между А. В. и Адвокатско дружество „Б., Г. и партньори“, в което е посочен размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция от 5 770 лв. без ДДС; фактура № [ЕГН]/10.07.2019 г. за сумата от 5 769,70 лв. без ДДС, равняващи се на 2 950 евро без ДДС, както и извлечение от банковата сметка на адвокатското дружество, видно от което сумата от 2 950 евро е заплатена по банков път от А. В.. Следователно са налице доказателства за реално извършване на съдебни разноски в размер на 5 769,70 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за организиране на защитата срещу касационната жалба на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД. С оглед на изложеното, молбата по чл.248 ГПК се явява основателна и в полза на ответника по касация А. В. следва да се присъди заплатеното от него адвокатско възнаграждение от 5 769,70 лв. Водим от което, състав на Първо търговско отделение на ВКС