Решение № 2351 от 04.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11158/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. Б. М., [ЛНЧ] – гражданин на Сирия, чрез адв. Димова, срещу решение № 7666 от 10.10.2025 г., постановено по административно дело № 1598/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково. В касационната жалба се излагат твърдения за незаконосъобразност на съдебното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва се, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал информацията за актуалната обстановка на сигурност в Сирия. Счита, че първоинстанционният съд е следвало да приложи разпоредбите по отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Ответникът – Председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС) в открито съдебно заседание, чрез юрисконсулт Георгиева, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представя писмена справка с вх.№ МД-02-22 от 23.01.2026 г. за Сирийска арабска република на Държавна агенция за бежанците – Дирекция „Международна дейност“ – Отдел „Международно сътрудничество“, която е приета като доказателство по делото. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура в открито съдебно заседание заявява, че съгласно § 40 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ бр. 63/01.08.2025 г.) няма да участва от името на Върховна касационна прокуратура, тъй като съдебното производство е образувано след 05.08.2025 г. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт е отхвърлена жалбата на А. Б. М., гражданин на Сирия, против решение № 4605/26.08.2025г. на председателя на ДАБ при МС, с което на оспорващия е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е приел жалбата, с която е бил сезиран, за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване срока за съдебно обжалване, срещу годен за оспорване административен акт. Преценил е, че оспореното решение изхожда от компетентен орган – председател на ДАБ. Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 АПК. В решението са посочени както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Решаващият съд не е констатирал в хода на административното производство да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административната преписка е попълнена с достатъчно доказателства, въз основа на които органът законосъобразно е постановил решението си. Извършена е от съда и преценка за съответствието на административния акт с материалния закон. В тази връзка е преценен като правилен и законосъобразен изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки, в процесната фактическа хипотеза, за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на А. Б. М.. Прието е от съда, че не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. Преценил е като законосъобразни изводите на административния орган, че по отношение на търсещия закрила не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл. 9 ЗУБ. Съдът, предвид тези доводи и съобразявайки актуалното положение в Сирия е намерил оспорения акт за издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Административният акт не е засегнат от порок, налагащ неговата отмяна, предвид което подадената против него жалба била отхвърлена като неоснователна. Настоящият състав на ВАС намира решението на административния съд за валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. При постановяването на съдебното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователно в касационната жалба са изложени твърдения, че съдебното решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3 АПК. Административният съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146, т.1- т.5 АПК. Обсъдил е всички релевантни факти и обстоятелства, включително свързаните с личната история на лицето, заедно с основния въпрос относно сигурността на страната му на произход. Правилни са изводите на административния съд, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставяне на бежански статут. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. Не се установява в страната си по произход да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Доводи в тази насока не се излагат от жалбоподателя нито в жалбата, нито пред съда в проведените открити съдебни заседания. От бежанската му история става ясно, че е напуснал Сирия през 2017 г., заедно с брат си, сестра си и майка си за Турция. Големият му брат останал в Сирия. През 2023 г. тръгнал с брат си за Европа, но го заловили и върнали в Сирия. Влязъл в България нелегално през октомври 2024 г. Регистрирал се и останал десет дена, но му казали, че тука не давали статут и тръгнал при брат си в Германия. Там подал молба за закрила и получил отказ. Върнали го със самолет. Заявява, че не бил осъждан, нямал проблеми заради етноса или религията си, не членувал в политическа партия или въоръжена групировка. Не бил заплашван, не му било оказвано насилие, живял в Халеб, а след 2015 г. в лагера в Азаз. Напуснал заради несигурността и войната, тъй като живели в лагера на палатки и при трудни условия, а в Турция не давали от 2017 г. кимлик. Сега била сменена властта, но знаел, че има престрелки между армията и друзите, а в къщата им още били кюрдите. Имал здравословен проблем и не можел да си служи с [заличен текст], иска да се оперира в София, да му се даде статут и да живее спокойно. А. Б. М. е гражданин на Сирия, роден на [дата]. в град Халеб, Сирия, етническа принадлежност – [заличен текст], вероизповедание – [заличен текст], семейно положение – неженен. А. Б. М. твърди, че е напуснал Сирия заради войната. Заявява, че не е имал проблеми, свързани с религията, която изповядва или с етническата му принадлежност. Не е членувал в политическа партия и не е имал проблеми с властите в своята родина. Заявителят е посочил като причина за напускане на Сирия, несигурният живот там и войната. Не бил арестуван или осъждан в страната си по произход или друга държава, не членувал в политическа партия или организация, нито във въоръжена групировка, не е имал проблеми, заради етническата и религиозната си принадлежност. Правилно съдът е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут, съгласно чл. 9 ЗУБ. Спрямо лицето не са налице тежки посегателства по см. чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. В настоящия случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Сирия, поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касатора, поради опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Неговият мотив да поиска закрила в България е сигурността в страната. Посоченото от него в проведеното интервю пред административният орган не дава основание да се приеме, че е бил принуден да напусне страната, поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне и спрямо него да съществува риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е незаконосъобразно постановено, тъй като не са отчетени всички факти, свързани с бежанската история и настоящата ситуация в страната на произход. Съгласно чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона, но тези причини следва да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Такъв риск не е установен и с това не се обосновава предоставяне на закрила. Според съдебната практика "под други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 от ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Видно е от данните по делото, че в случая такива причини не се установяват по отношение на жалбоподателя. Обстановката в Сирия е обсъдена в обжалваното съдебно решение, съобразно представените по делото, актуални към момента справки, в т.ч. и справки на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС. След техния анализ се установява, че не е налице ситуация на безогледно насилие, което да обоснове заплаха за личността на касатора, което сочи на неприложимост на чл. 15, б. „в“ от Директива 2004/83 ЕО, пренесен в нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Представената по настоящото дело справка с вх.№ МД-02-22 от 23.01.2026 г., на Държавната агенция за бежанците – Дирекция „Международна дейност“ – Отдел „Международно сътрудничество“, дава сведения, че завръщането на вътрешно разселените лица продължава, като вече е достигнал брой от 1 955 090 души и продължава, като тази информация е от бюлетина на ВКБООН от 12.12.2025 г., като част от тях ВКБООН е подкрепил 605 завърнали се бежанци с логистична и транспортна подкрепа от гранично – пропусквателния пункт „Джусие“ и на автогарите „Сармада“ и „Седжо“ след същите пунктове „Баб ал Хава“ и „Ал Салама“ до различни дестинации, включително Хомс, Хама, Идлиб, Алепо и провинция Дамаск. Посочено е в справката също, че ВКБООН и световната продоволствена програма раздават готови за консумация хранителни кошници и високоенергийни бисквити на 755 завърнали се лица на транзитните автогари в Идлиб и Алепо, а на 36 350 домакинства (116 675 души) са раздадени субсидии за завръщане, които да им позволят за покрият непосредствените си потребности, което наистина показва подобряването на икономическото положение в Сирия. Съобщава се за възстановяване на повредени по време на въоръжения конфликт къщи за осигуряване с домове на завърналите се сирийци в различни провинции като Дараа, Кастал Мааф в Латакия, Дейр ал Зор и Дамаск, както и за доброволни връщания на сирийци от Турция, което е признак за подобрената ситуация в страната. Правилно първостепенният съд се е позовал и на относимата за казуса съдебна практика на СЕС и въз основа на данните по делото, е направил обосновани изводи за неоснователност на жалбата. В справката, представена в касационното производство се сочи и, че в изявление от 17.11.2025 г. Международният валутен фонд е обявил интензивен ангажимент за възстановяване на сирийската икономика. По делото е доказана и липсата на основанията за прилагане на принципа „non refoulment“(забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките за предоставянето на А. Б. М. на бежански статут по чл. 8 ЗУБ и хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. С оглед на изложеното по-горе съдът счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение е постановено при спазване на разпоредбите на приложимия материален закон – ЗУБ и е обосновано, поради което същото като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед гореизложеното, Върховният административен съд, второ отделение