Определение № 295 от 30.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 970/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Ф. от [населено място], Република Северна Македония срещу определение № 39 от 17.02.2020 г. по т. д. № 231/2020 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение. С обжалвания акт е оставена без разглеждане подадената от същото лице молба по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение от 28.12.2017 г. по гр. д. № 2490/2016 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, I-13 състав. Частната жалбоподателка моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Изразява несъгласие с извода, че подадената от нея молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е просрочена. Поддържа становище, че първият тричленен състав на ВКС неоснователно е приел за начало на 3-месечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК датата 31.05.2019 г., посочена в мотивите на решение № I ВПП № 213/2019 г. на Основния граждански съд в [населено място] като дата, на която са й връчени приложените към молбата за екзекватура на решението на българския съд, документи, един от които е именно процесното решение. Според частната жалбоподателка, под „узнаване“ по смисъла на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК следва да се разбира личното узнаване на решението от страната, а не връчването му на трето лице, напр. на назначения особен представител или чрез прилагане на законова презумпция за връчване на решението, каквато в случая е приложена от чуждестранния съд. Ответникът по частната жалба – „МАЕТ“ ООД, [населено място] – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 23.06.2020 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от К. Ф. от [населено място] молба за отмяна на влязлото в сила решение от 28.12.2017 г. по гр. д. № 2490/2016 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, I-13 състав на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, съставът на Първо търговско отделение на ВКС е приел, че същата е просрочена поради подаването й след изтичането на преклузивния тримесечен срок, считано от узнаване на атакуваното решение. За начало на този срок е приета датата 31.05.2019г., посочена в мотивите на влязлото в сила решение № I ВПП № 213/2019 г. на Основния граждански съд в [населено място] като сигурен момент, в който ответницата К. Ф. е узнала за постановеното срещу нея решение на българския съд чрез получаване на препис от него (като приложение към депозираната от „МАЕТ“ ООД молба за признаване и допускане на изпълнението му на територията на Република Северна Македония). Предходният тричленен състав на ВКС е съобразил факта, че в случая се касае за фингирано узнаване на процесното решение, доколкото връчването му на ответницата Ф. е осъществено по реда на чл. 125, 129 и 130 от процесуалния закон на Република Северна Македония, като е счел същия за приложим по силата на чл. 22, ал. 1 от Договора за правна помощ между Република България и Република Македония. Обжалваното определение е правилно. Извършената от първия тричленен състав преценка относно срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е в съответствие със закона. Изцяло следва да бъде споделен изводът, че е налице достатъчно сигурен момент, за който може да се приеме, че молителката Ф. е узнала за решението, чиято отмяна се иска, и това е именно датата 31.05.2019 г., на която й е връчен препис от същото решение във връзка с процедурата по неговата екзекватура. Неоснователен е доводът, че доколкото връчването на препис от документите по екзекватурата, в т. ч. и препис от процесното решение, не е извършено лично на страната, а поради отсъствието й от постоянния адрес на местоживеене е приложена установената в процесуалния закон на Република Северна Македония фикция за връчване, посочената в мотивите на решението за екзекватура на Основния граждански съд в [населено място] дата 31.05.2019 г. не може да се счете за дата на „узнаване” на атакуваното решение по смисъла на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Подобно становище не намира нормативна опора. В Гражданския процесуален кодекс не е поставено изрично изискване за лично, фактическо узнаване на решението от страната, претендираща неговата отмяна, нито е проведено разграничение между „връчване” и „узнаване” на решението. Липсата на такова разграничение е и напълно логична. Целта на връчването на документи е същите да стигнат до знанието на адресата, т. е. чрез връчването лицето бива известено, узнава за съществуването на съответния документ. Следователно, независимо по какъв ред е осъществено, след като връчването е редовно, адресатът му е узнал за връчения документ с всички произтичащи от това правни последици. Приемането на обратното становище би означавало узнаването на влязлото в сила съдебно решение и съответно срокът за атакуването му по реда на извънинстанционния контрол, да бъде предоставено на волята на самата страна, което е правно недопустимо. Не може да бъде споделено становището на частната жалбоподателка, че приложеното от първия тричленен състав разбиране на практика би лишило лицето, срещу което е постановено съдебното решение, от възможността да търси неговата отмяна по реда на Глава 24 от ГПК, тъй като винаги решението би му било „връчено” чрез особен представител и/или чрез залепване, или чрез публично обявление и по този начин то би „узнало” за решението още на датата на връчването. Тази теза на страната не отчита обстоятелството, че връчването/узнаването на съдебното решение преди същото да е влязло в сила е ирелевантно при преценката за срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Връчването на постановеното съдебно решение чрез изброените способи има за последица влизането му в сила, докато връчването на препис от вече влязлото в сила решение (като приложение към молба за екзекватурата му), независимо дали е лично или чрез посочените способи, е факт, относим към узнаването на влязлото в сила решение и съответно към преценката за спазването на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното определение, с което молбата за отмяна е преценена като недопустима поради просрочието й, е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение