Определение № 1458 от 25.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1016/2025 г.

Производството е по глава ХХIV ГПК. Образувано е по молба на В. С. А., извършващ стопанска дейност като едноличен търговец под фирма ЕТ „Оазис А – В. А.“ със седалище в Благоевград, за отмяна на влязло в сила решение № 108/05.05.2023 г по гр.д. № 139/2023 г. на Районен съд – Гоце Делчев. Молбата е обоснована с твърдения, че в следствие на нарушение на служебните си задължения – длъжностното лице-призовкар не е сторило необходимото, за да издири в кой от четирите входа на блока на адреса, вписан в търговския регистър, се намира едноличният търговец, по приключилото дело е бил призоваван при фикцията по чл. 50, ал. 2 ГПК и така е бил лишен от възможността да участва по делото (основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК). Ответникът по молбата за отмяна на влязлото в сила решение Е. Ю. В. я намира за неоснователна. Настоящият състав намира, че следва да я допусне до разглеждане по същество. Първо, молбата е с допустим предмет. Въззивното решение е съобщено на молителя-ответник по приключилото дело, при фикцията по чл. 50, ал. 2 ГПК и е влязло в сила. Второ, подадена е от процесуално легитимирана страна. Молител е ответникът по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, които са уважени с решението. Трето, тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК следва да се приеме за спазен. Поради липсата на категорични доказателства за момента, в който ответникът е узнал за решението, настоящият състав е длъжен да приеме за начало на срока 09.01.2024 г., когато е подадена молбата. Четвърто, молбата съдържа надлежни твърдения по основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК. Дали са верни и дали осъществяват изискванията по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК са все въпроси по съществото, а не по допустимостта на молбата за отмяна на влязлото в сила решение. Пето, налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост. При тези мотиви, съдът