Определение № 10230 от 30.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3883/2024 г.

Производството е по реда чл. 248 от Гражданския процесуалния кодекс (ГПК), във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба с вх. № 10606 от 09.07.2024 г. по описа на Върховния административен съд, подадено по електронен път от директора на Териториална дирекция „Митница Варна“ (ТД Митница Варна) към Агенция „Митници“ (АМ), чрез процесуален представител М. Роева, с искане за допълване на Решение № 8408 от 05.07.2024 г., постановено по адм. д. № 3883 по описа на Върховния административен съд за 2024 г., в частта за разноските, като се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на директора на ТД Митница Варна за две инстанции. Процесуалният представител на молителя твърди, че съдът не се произнесъл по направеното с касационната жалба искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Излага доводи за дължимост на такова възнаграждение предвид изхода на спора и неговата фактическа и правна сложност. Ответната по молбата страна – „БРТД“ АД представя писмено становище по чл. 248, ал. 2 ГПК. Намира направеното искане за недопустимо, тъй като с него се търсело присъждане на разноски в полза на ръководителя на административния орган – директора на ТД „Митница Варна“ към АМ, който не бил страна в производството. Излагат се и доводи по същество за неоснователност на искането, с аргумент че издателят на оспорвания административен акт изобщо не следвало да го издава, а първоинстанционният съд трябвало да прекрати делото по оспорването му. Поради това спори, че не следвало да се вменява отговорност за разноски в тежест на „БРТД“ АД, тъй като с оспорването на акта дружеството целяло да реализира правото си на защита в максимален обем. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за допълване на Решение № 8408 от 05.07.2024 г., постановено по адм. д. № 3883 по описа на Върховния административен съд за 2024 г. в частта му за разноските е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и предвид приетото по т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на Върховния касационен съд по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Установява се, че с Решение № 8408 от 05.07.2024 г., постановено по адм. д. № 3883 по описа на Върховния административен съд за 2024 г. е обезсилено Решение № 335 от 12.01.2024 г., постановено по адм. д. № 10662 по описа на Административен съд София - град за 2023 г., изменено в частта за разноските с Определение № 2489 от 07.03.2024 г., постановено по същото дело. С решението на първоинстанционния съд е била прогласена нищожността на Решение № 32-595001 от 17.10.2023 г. на директора на ТД Митница Варна към АМ, с което е отхвърлено искане за спиране на предварително изпълнение на Решение № 32-558420 от 15.09.2023 г. на същия административен орган, и преписката е изпратена на директора на АМ за произнасяне при съобразяване на дадените от съда указания. В Решение № 8408 от 05.07.2024 г. не се съдържа произнасяне относно разноските. Процесуалният представител на касационния жалбоподател е направил искане в касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ТД Митница Варна към АМ. Основателни са възраженията, изложени в становището на ответната по молбата страна, макар те да водят до извод неоснователност на искането, а не за неговата недопустимост. Директорът на ТД Митница Варна е административен орган, който разполага с административна правосубектност, обаче с аргумент от разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на АПК правото на разноски на административен орган се реализира в полза на юридическото лице, в чиято структура е този административен орган, без да е необходимо посоченото юридическо лице да се конституира като страна в процеса. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) митническата администрация е централизирана административна структура, организирана в Агенция „Митници“ към министъра на финансите, което е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба Агенция „Митници“ е структурирана в Централно митническо управление и териториални дирекции. По чл. 9, ал. 4 ЗМ териториалните дирекции се ръководят и представляват от директори, назначени от директора на АМ при съгласуване с министъра на финансите. Тоест, в случая Агенция „Митници“ е юридическото лице, в чиято полза следва да се претендират разноски от участващия в процеса административен орган, респективно - да се присъдят. От това следва, че направеното в молбата искане за присъждане на разноски в полза на директора на ТД Митница Варна към АМ се явява неоснователно и следва да се остави без уважение. Воден от гореизложеното и на основание чл. 248 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение