Определение № 2488 от 19.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 876/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Б. А. против решение № 2773 от 10.05.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело №13309 по описа за 2023 г. на Софийския градски съд, ГО, III-Б въззивен състав, с което е потвърдено решение №12405 от 13.07.2023 г. по гр. д. № 34061 по описа за 2022 г. на Софийския районен съд, 55, състав, с което са отхвърлени предявените от В. Б. А. срещу „КолПойнт Ню Юръп“ ЕАД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за признаване уволнението за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди това длъжност и за заплащане на 11 760 лв. обезщетение за оставането му без работа.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения-основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по следните въпроси:

1. Следва ли въззивният съд да представи собствени мотиви и да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност?

2. При липса на спор относно знанието от страна на работодателя за здравословното състояние на работника и твърдение за симулативност на клаузата за изпитване следва ли съдът да ги съобрази при преценката за законосъобразност на уволнение в хипотезата на чл.71, ал.1 от КТ и недействителна ли е тази клауза, в случай че не цели реална проверка на годността на работника, а заобикаляне на закона?

„КолПойнт Ню Юръп“ ЕАД застъпва становището, че няма основания за допускане на решението на Ловешкия окръжен съд до касационно обжалване, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Касаторът е изложил в исковата молба, че на 1.4.2022 г. е бил назначен на работа в „КолПойнт Ню Юръп“ АД на длъжност „младши специалист ИТ поддръжка“ с клауза за шестмесечен срок за изпитване и на 27.04.2022 г. е бил уволнен на основание чл.70, ал.1 от КТ. По време на изпълнение на трудовия договор работодателят не му е осигурил условия за работа, не му е провел начално фирмено обучение, не му е дал ваучери за храна, провел му е формален инструктаж и не му е изплатил заплатата до пето число на следващия месец, а едва на девето число. Неизпълнението на задълженията на работодателя и краткото време от по-малко от месец между назначението и уволнението показват, че причината за прекратяване на трудовия договор не може да е негодност да изпълнява работата. Позовал се е също на неточно определяне на размера на дължимия платен годишен отпуск, след като е представил решение на ТЕЛК, от което след това е формулирал и довод за нищожност на клаузата за изпитване. Тази клауза според ищеца е била въведена, за да може по-лесно да бъде преодоляна закрилата му при уволнение. Ето защо е поискал уволнението да бъде отменено, да бъде възстановен на заеманата преди това длъжност и да му бъде изплатена сумата от 11 760 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа.

В отговора на исковата молба работодателят е оспорил предявените искове. Заявил е, че е изпълнил всички свои задължения към ищеца, който е преминал през обучение, но работодателят е преценил, че не е подходящ за работата и тази преценка не подлежи на съдебен контрол.

Софийският районен съд е приел, че клаузата за срок за изпитване е действителна и работодателят не е извършил злоупотреба с правото да уволни работника, поради което е отхвърлил предявените искове. Софийският градски съд е потвърдил решението на Софийския районен съд, препращайки на основание чл.272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния съд. Освен това е добавил и свои собствени съображения както във връзка с предмета на спора, така и с доводите във въззивната жалба. По оплакването, че съдията в първоинстанционния съд е отказал да се отведе, въззивният съд е констатирал, че не са били налице конкретни основания за такова действие. Посочил е, че е в тежест на ищеца да докаже твърденията си за злоупотреба с право, което не е сторил. Подробно е описал предвидените в КТ средства за специална закрила на лица с намалена трудоспособност и е обяснил причините, поради което тази закрила е била неприложима в случая на ищеца: не се касае за последващ, а за първоначален трудов договор, сключен при знание на работодателя за намалената трудоспособност на ищеца/не знание за годността да изпълнява длъжността/, което означава, че изобщо не би сключил трудовия договор, вместо да го прекратява впоследствие. В крайна сметка е достигнал до извода, че работодателят не е преследвал с уволнението непозволена цел, клаузата за срок за изпитване е действителна и работодателят е прекратил законосъобразно трудовото правоотношение, поради което исковете са неоснователни.

От изложеното дотук е видно, че въззивният съд не само е препратил към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 от ГПК, но е изложил и свои собствени фактически и правни изводи. Постановеното по този начин решение съответства на указанията, съдържащи се в цитираното от касатора решение № 12 от 16.02.2016 г. по гр. д. № 2184/2015 г. на III ГО на ВКС. Въззивният съд не е пропуснал да обсъди събраните по делото доказателства и да даде отговор на доводите и възраженията на страните, поради което даденото разрешение на първия въпрос съответства на практиката на ВКС и по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.

По втория въпрос касаторът твърди, че е налице противоречие между въззивното решение и решение № 96 от 15.06.2018 г. по гр. д. № 4048/2017 г. на III ГО на ВКС. Съставът на ВКС е приел, че клаузата от трудовия договор за определяне на срок за изпитване е недействителна поради заобикаляне на закона, когато с нея не се цели проверка на годността на работника или служителя за изпълняваната работа и в този случай прекратяването на трудовия договор на основание чл.71 от КТ е незаконно поради злоупотреба с право в нарушение на чл.8, ал.1 от КТ. Заобикаляне на закона е налице, когато с правомерни средства се постига забранен резултат, а злоупотребата с право представлява упражняване на субективно право с цел да се увреди друго лице. Когато работодателят знае че работникът или служителят е годен за изпълняване на длъжността и уговаря срок за изпитване в своя полза, то действа недобросъвестно при сключване на трудовия договор. Когато работодателят упражни правото по чл.72, ал.1 от КТ в срока за изпитване, при условие че е знаел за годността на работника или служителя да изпълнява длъжността, то работодателят действа недобросъвестно при прекратяване на трудовия договор. В първия случай възниква недействителност на клауза от трудовия договор поради нарушение на забраната за недобросъвестност по чл.8, ал.1 от КТ, а във втория случай е налице злоупотреба с право и незаконно уволнение поради нарушение на чл.8, ал.1 от КТ. Мотивите са базирани на установено предварително знание у работодателя, че работникът или служителят е годен за определената работа, но въпреки това е уговорена клауза за срок за изпитване. В настоящия случай не е доказано знание за годността на ищеца у работодателя да изпълнява длъжността, а противно на твърдението във въпроса на касатора, спор за това обстоятелство е налице. Според експертното решение на ТЕЛК ищецът е страдал от кератоконус/заболяване на роговицата/ на двете очи, но наблизо зрението е нормално. Противопоказни условия на труд са работа на височини, висока запрашеност, опасност от очен травматизъм, между движещи се обекти и машини. От съдържанието на това решение не може да се прецени дали е бил годен или не да изпълнява длъжността „младши специалист ИТ поддръжка“, поради което работодателят не е могъл предварително да знае дали ищецът е в състояние да извършва тази дейност. Ето защо разрешението на въззивния съд в смисъл, че клаузата за срок за изпитване е действителна, а уволнението не представлява злоупотреба с право, съответства на практиката на ВКС, съдържаща се в цитираното от касатора решение. Затова и по втория въпрос на касатора касационно обжалване не следва да се допуска.

Разноски на работодателя не следва да се присъждат поради несвоевременно представяне на данни за тяхното извършване.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение