Определение № 10968 от 05.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10551/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частната жалба, подадена от Ц. Г. Ш., с посочен съдебен адрес в гр. София, чрез процесуалния й представител адвокат Г. Шаркова, против определение № 29757/12.09.2025 г., постановено по адм. дело № 6693/2025 г. по описа на Административен съд-София град, ІІ отделение, 48-ми състав. Изложени са съображения, че определението е необосновано и неправилно, и следва да бъде отменено. Ответната страна - областен управител на област с административен център гр. София, в писмено възражение изразява становище за неоснователност на частната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, без да представя данни за реализирано по настоящото частно производство, процесуално представителство. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, намира, че частната жалба, като подадена в срока по чл. 230 АПК от легитимирано лице, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на Ц. Г. Ш., с посочен съдебен адрес в гр. София, подадена чрез процесуалния й представител адвокат Г. Шаркова, срещу твърдян мълчалив отказ, формиран по заявление за издаване на удостоверение за наличие или липса на съставен акт за държавна собственост и на реституционния претенции спрямо недвижим имот, депозирано с вх.№ ОА23-2175/24.03.2025 г. по регистъра на Областна управа-София. С обжалваното определение № 29757/12.09.2025 г., постановено по адм. дело № 6693/2025 г. по описа на Административен съд-София град, ІІ отделение, 48-ми състав, жалбата е оставена без разглеждане, а съдебното производство е прекратено, поради липсата на правен интерес от подаване на жалбата, както и по съображения, че последната е просрочена - на основание чл. 159, т. 4 и т. 5 АПК. В тази връзка, в мотивите на съдебния акт на първо място е прието, че издаване на удостоверението е поискано не от жалбоподателката в първоинстанционното производство - Ц. Ш., а в лично качество, от процесуалния й представител адвокат Г. Шаркова, обозначена като заявител в подаденото на 24.03.2025 г. заявление, към което действително е приложено съдебно удостоверение от 18.03.2025 г., издадено от СГС, ГО, І-7-ми състав на множество физически лица, в т.ч. и Ц. Ш., в качеството им на ищци по гр. дело № 15074/2024 г. по описа на СГС. Последното обстоятелство обаче не променя факта, че заявлението да областния управител, по което се твърди формиран мълчалив отказ е подадено по образец на заявление за извършване на административна услуга, с посочен в него заявител, именно адвокат Г. Шаркова, без каквото и да било уточнение в смисъл, че тя действа от името и за сметка на оправомощили я за подаването му лица. Поради това, не може да бъде споделена тезата на частния жалбоподател за необоснованост на направения от АССГ извод, че по заявлението не е формиран мълчалив отказ, засягащ права и интереси на лицето, подател на жалбата пред първоинстанционния съд. С оглед така установеното настоящият състав на ВАС приема, че в случая действително са били налице условията за прекратяване на производството по подадената от Ц. Ш. жалба, по смисъла на чл. 159, т. 4 АПК, поради което и само на това основание следва да приеме, че административният съд е постановил правилно определение, оставяйки без разглеждане жалбата на лице, което не обосновава наличие на правен интерес от оспорването на твърдян от него мълчалив отказ. Предвид изложеното, съдът приема, че не е необходимо обсъждането на останалите съображения в частната жалба - за отсъствие на основанието по чл. 159, т. 5 АПК, доколкото наличието и само на това по т. 4 от посочения текст налага краен извод за правилността на атакувания по реда на настоящото производство, съдебен акт, с който административният съд приема, че жалбоподателката не установява правен интерес от оспорването. Предвид изхода от спора неоснователна е претенцията на частната жалбоподателка за присъждане на направените за това производство разноски, а доколкото липсват данни за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт в настоящото производство, такава е и претенцията на областния управител за присъждане на юрискносултско възнаграждение. Поради това съдът не присъжда разноски с настоящото определение. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение