Определение № 5972 от 19.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4225/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Д. С. чрез адв. Т. против определение № 4283/26.09.2024 г. по гр. д. № 3430/2024 г. на ВКС, IV г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за отмяна на влязлото в сила решение № 289 от 31.08.2023 г. по гр. д. № 1078/2023 г. на Районен съд – Лом (РС – Лом). В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като съобрази данните по делото намира следното: Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна като съображенията за това са следните. За да постанови обжалвания резултат, предходният състав на ВКС е установил, че e сезиран с молба от И. Д. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 289/31.08.2023 г. по гр. д. № 1078/2023 г. на РС – Лом, с което са наложени мерки за защита на Д. Р. С. от домашно насилие. Приел е, чe производството с такъв предмет е регламентирано в разпоредбите на чл. 7 – чл. 19 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) и е по спорна съдебна администрация. Изложил е съображения, че постановеното в това производство влязло в сила решение не поражда сила на пресъдено нещо и не подлежи на отмяна по реда на глава XXIV ГПК. Затова с поглед постановките на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС е направен извод, че молбата за отмяна е с недопустим предмет, поради което следва да се остави без разглеждане. Обжалваното определение е правилно. Предмет на производството по отмяна са актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници, и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. С оглед на това извънредният способ за контрол не може да бъде проведен по отношение на съдебни актове, постановени по реда на съдебно администриране, чийто правен резултат може да бъде променен, чрез молба за разглеждане в ново производство. В настоящия случай, решението, чиято отмяна се иска, е акт на спорна съдебна администрация. Съгласно разясненията в т. 22 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС и ТР № 2 от 25.11.2020 г. по т. д. № 2/2019 на ОСГК на ВКС, производството по налагане на мерки за защита от домашното насилие не е исково, като в него е съчетана съдебна защита по реда на съдебното администриране с налагане на административни мерки. Предмет на актовете в това производство не е материалноправен спор относно съществуването на субективно право, а промяната на граждански правоотношения, която не е проявление на упражнено потестативно право, а се постановява от съда с оглед на неговата преценка за целесъобразното уреждане на гражданските правоотношения, съгласно очертани в закона критерии и интереси. При определяне на защитната мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането в молбата, а се ръководи от целта да даде пълна, адекватна и ефективна защита на пострадалото лице. Правото да се отправи искане за администриране на гражданските правоотношения не се преклудира при произнасянето на съда и страните могат отново да се обърнат към него с искане да определи ред и начин на упражняване на материалните им отношения. Тези характеристики са съобразени и в разясненията, дадени с т. 4 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, поради което съдебните актове по ЗЗДН не могат да се атакуват по реда на отмяната на влязло в сила решение по чл. 303 и сл. ГПК. Отмяната при постановено решение по ЗЗДН не е необходима като извънреден способ, следователно не е и допустима, тъй като съществува друг процесуален способ за защита – предявяване на искане за промяна на съществуващото правно положение въз основа на новооткрити или нововъзникнали факти, имащи правно значение за преценката, която съдът прави по целесъобразност (съгласно установеното в практиката на ВКС – напр. определение № 3443/09.11.2023 г. по ч. гр. д. № 4105/2023 г. по описа на III г. о.). Предвид изложеното, като е оставил без разглеждане подадената молба за отмяна, предходният състав на ВКС е постановил процесуално законосъобразно определение, което ще следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,