Определение № 884 от 25.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 83/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Ангелов от гр. Опака, област Търговище, против определение от 06.12.2023 г. по адм. дело № 190/2023 г. на Административен съд – Разград, в частта, с която е спряно производството по делото по оспорване на решение № 2153-25-29 от 03.07.2023 г. и решение № 2153-2531 от 20.07.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Търговище до приключване на производството по оспорване на решение № 2153-25-25 от 16.05.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Търговище с влязъл в сила съдебен акт. В частната жалба се излагат съображения за недопустимост, а в условията на евентуалност – за неправилност на определението в обжалваната част. Претендира се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Търговище, чрез юрисконсулт Г. Стаматова – Тодорова, представя писмено възражение, в което изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Предмет на съдебна проверка пред Административен съд – Разград е жалбата на А. Ангелов срещу: 1) решение № 2153-25-25 от 16.05.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено разпореждане [номер] от 29.03.2023 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Търговище, с което на основание чл. 75 от КСО и чл. 30, ал. 4 от НПОС е възобновена и намалена, считано от 15.02.2023 г. до 01.02.2024 г. личната пенсия на оспорващия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО; 2) решение № 2153-25-29 от 03.07.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено разпореждане [номер] от 26.05.2023 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Търговище, с което на основание чл. 102, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и ал. 5 от КСО служебно е преизчислена личната пенсия на оспорващия за инвалидност поради общо заболяване; 3) решение № 2153-25-31 от 20.07.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено разпореждане № 25231901522 от 30.06.2023 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Търговище, с което на основание чл. 100 от КСО личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на оспорващия, е осъвременена. В открито съдебно заседание, проведено на 06.12.2023 г. по адм. дело № 190/2023 г., Административен съд – Разград е приел, че с разпореждане [номер] от 29.03.2023 г. се определят параметрите на осигурителния стаж до датата на инвалидизиране и след нея, индивидуалния коефициент на оспорващия и други параметри от значение за размера на възобновената пенсия, както и самият размер на пенсията, които от своя страна впоследствие са от значение за постановяване на последващите разпореждания за преизчисляване и осъвременяване на отпусната пенсия. Поради това първоинстанционният съд е приел, че правният спор за законосъобразността на решение № 2153-25-25 от 16.05.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Търговище е преюдициален и има значение за правилното решаване на производството срещу решение № 2153-25-29 от 03.07.2023 г. и решение № 2153-25-31 от 20.07.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Търговище, и съдебното производство в частта му по оспорване на последните две решения следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, до приключване на производството по оспорване на решение № 2153-25-25 от 16.05.2023 г. с влязъл в сила съдебен акт. Обжалваното определение е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, на която се е позовал първоинстанционният съд, за да спре частично образуваното пред него съдебно производство, съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. В мотивите на тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че по същество основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на производството по делото се разглежда в правната теория като абсолютна процесуална пречка за надлежното упражняване на правото на жалба. По същността си спирането на производството представлява временна недопустимост на развитието и завършването на висящ процес, забрана през известен период от време да се извършват процесуални действия от съда и страните по делото, насочени към решаване на спора по същество. Конкретно, разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК предвижда, че съдът спира производството, когато в същия съд или в друг съд се разглежда дело, решението по което „ще има значение за правилното решаване на спора“. В мотивите на тълкувателно решение № 2 от 19.11.2014 г. по т. д. № 2/2014 г. и тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 г. по т. д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и който със силата на присъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. От изложеното следва, че връзката между делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, е обективна зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на жалбата по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Съдът е длъжен да спре делото, независимо дали страните са поискали, или са се противопоставили на спирането. Поради това, наличието на обуславящото дело, без значение какъв е видът му (гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск (жалба), е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск (жалба) и за развитието на процеса по обусловеното дело. В настоящия случай, не е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, тъй като няма образувано друго висящо дело в Административен съд – Разград или в друг съд, чийто спор да е преюдициален по отношение законосъобразността на решение № 2153-25-29 от 03.07.2023 г. и решение № 2153-25-31 от 20.07.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Търговище. Правилното решаване на спора по жалбата срещу посочените решения, е предопределено от законосъобразността на решение № 2153-25-25 от 16.05.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Търговище, което е предмет на същото дело – адм. дело № 190/2023 г. на Административен съд – Разград. Както бе посочено, наличието на друго висящо съдебно производство, независимо от вида на делото, е абсолютна процесуална предпоставка за наличие на хипотезата по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, а в случая няма образувано такова. И трите административни акта са предмет на образуваното пред Административен съд – Разград адм. дело № 190/2023 г. Предвид изложеното, спирането на съдебното производство на посоченото от съда правно основание не е налице и определението в обжалваната част следва да се отмени и делото да се върне на съда за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на А. Ангелов срещу решение № 2153-25-29 от 03.07.2023 г. и решение № 2153-25-31 от 20.07.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Търговище. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,