Определение по допустимост от 09.10.1998 г. на КС по к. д. № 30/1998 г.

Конституционен съд09.10.1998 г.докладчик Неделчо Беронов

Диспозитив

Допуска за разглеждане по същество искането на 61 народни представители от XXXVIII Народно събрание за установяване на противоконституционност на разпоредби от Закона за далекосъобщенията, обнародван в ДВ, бр. 93 от 11 август 1998 г., а именно:

изцяло чл. 6; чл. 8, ал. 1 и 2; чл. 11, ал. 2; чл. 23, ал. 2; чл. 27, т. 5; чл. 44; чл. 45; чл. 47; чл. 48; чл. 60, ал. 2; чл. 62, ал. 2; §10; §11, ал. 2; §12; §14, ал. 4, §17;

частично чл. 9 и чл. 11, ал. 1 относно думите "към Министерския съвет"; чл. 27, т. 4 относно думите "и предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги чрез радиочестотен спектър" и "от Министерския съвет"; чл. 27, т. 6 относно думите "и одобрение от Министерския съвет"; чл. 42 относно думите "прави предложение пред Министерския съвет"; чл. 56 относно думите "след решение на Министерския съвет"; чл. 62, ал. 3 относно думите "след одобрение от Министерския съвет"; чл. 62, ал. 7 относно думите "на Министерския съвет";

заглавията "Управление на далекосъобщителните дейности" на глава втора и "Управление" на раздел I от същата глава втора.

Конституира като заинтересувани страни Народното събрание, Министерския съвет, Съвета по националния радиочестотен спектър, Държавната комисия по далекосъобщенията, Комитета по пощи и далекосъобщения, Националния съвет за радио и телевизия, Съюза на българските журналисти, Гражданския форум свободно слово, Центъра за независима журналистика, Сдружението на българските частни радиостанции, Сдружението на частните радио-телевизионни оператори, Българската асоциация на лицензираните кабелни оператори, Националната организация на кабелните оператори, и Българската телекомуникационна компания.

Дава възможност на конституираните страни в 14 дневен срок да представят писмени становища.

Преписи от искането и настоящето определение да се изпратят на конституираните страни, а само от определението - на вносителите на искането чрез първия от подписалите го народни представители, като им се съобщи, че в същия срок могат да изложат допълнителни съображения в подкрепа на искането си.

Председател: Живко Сталев

Мотиви

Делото е образувано на 2 октомври 1998 г. по искане на 61 народни представители от XXXVIII Народно събрание.

Поискано е установяване на противоконституционност на разпоредби от Закона за далекосъобщенията, обнародван в Държавен вестник бр. 93 от 11.08.1998 г., а именно:

изцяло чл. 6; чл. 8, ал. 1 и 2; чл. 11, ал. 2; чл. 23, ал. 2; чл. 27, т. 5; чл. 44; чл. 45; чл. 47; чл. 48; чл. 60, ал. 2; чл. 62, ал. 2; §10; §11, ал. 2; §12; §14, ал. 4, §17;

частично чл. 9 и чл. 11, ал. 1 относно думите "към Министерския съвет"; чл. 27, т. 4 относно думите "и предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги чрез радиочестотен спектър" и "от Министерския съвет"; чл. 27, т. 6 относно думите "и одобрение от Министерския съвет"; чл. 42 относно думите "прави предложение пред Министерския съвет"; чл. 56 относно думите "след решение на Министерския съвет"; чл. 62, ал. 3 относно думите "след одобрение от Министерския съвет"; чл. 62, ал. 7 относно думите "на Министерския съвет";

заглавията "Управление на далекосъобщителните дейности" на глава втора и "Управление" на раздел I от същата глава втора.

В петитума на искането неточно е вписано, че чл. 42 следва да бъде обявен за противоконституционен относно думите "по предложение на Министерския съвет", каквито не се съдържат в редакцията на тази разпоредба. Както е пояснено на стр. 2 от обстоятелствената част от искането, имат се предвид думите "прави предложение пред Министерския съвет", отговарящи на обнародваната в Държавен вестник редакция на чл. 42 от Закона за далекосъобщенията. Допуснатата техническа грешка се отстранява като се даде предимство на съдържанието на посочената разпоредба и обстоятелствената част на искането.

Съдът приема, че искането е допустимо. Направено е от субект, който съгласно чл. 150, ал. 1 от Конституцията може да сезира Конституционния съд. Иска се установяване на противоконституционност на разпоредби на обнародван закон, което е в кръга на правомощията на съда, установени с чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията.

С оглед предмета и основанията на искането като заинтересувани страни по делото следва да бъдат конституирани Народното събрание, Министерският съвет, Съветът по националния радиочестотен спектър, Държавната комисия по далекосъобщенията, Комитетът по пощи и далекосъобщения, Националният съвет за радио и телевизия, Съюзът на българските журналисти, Гражданският форум свободно слово, Центърът за независима журналистика, Сдружението на българските частни радиостанции, Сдружението на частните радио-телевизионни оператори, Българската асоциация на лицензираните кабелни оператори, Националната организация на кабелните оператори и Българската телекомуникационна компания.

На основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията, чл. 19, ал. 2 и чл. 18, ал. 2 от ЗКС, Конституционният съд

Цитирани разпоредби

чл. 42
чл. 18, ал. 2 ЗКС
чл. 10
чл. 11, ал. 1
чл. 11, ал. 2
чл. 11
чл. 12
чл. 14
чл. 149, ал. 1, т. 2
чл. 150, ал. 1
чл. 17
чл. 19, ал. 2
чл. 23, ал. 2
чл. 27, т. 6
чл. 27, т. 4
чл. 27, т. 5
чл. 44
чл. 45
чл. 47
чл. 48
чл. 56
чл. 6
чл. 60, ал. 2
чл. 62, ал. 2
чл. 62, ал. 3
чл. 62, ал. 7
чл. 8, ал. 1
чл. 9