Определение № 2772 от 02.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2582/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е на 06.07.2023г. молба от И. Я. К. чрез пълномощника адв. Л. за допълване на постановеното по делото определение № 1907 от 29.06.2023г. в частта му за разноските чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗАдв в полза на адвокат М. О. Л.. Ответникът по молбата Н. Б. Н. я намира за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е допустима, като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. С постановеното по настоящето дело определение № 1907 от 29.06.2023г. е оставена без разглеждане частната жалба на Н. Б. Н. срещу определение № 4735 от 12.04.2023г. по ч.гр.д. № 623/2023г. на Софийски градски съд. С определението разноски не са присъждани. Видно, че ответницата по частната жалба И. К. е представила отговор на частната жалба, изготвен от пълномощника й адв. М. Л., като в него е поискано присъждане на разноски съгласно чл. 38, ал.2 вр. ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, тъй като се защитава колега - адвокат. С пълномощното на л.50 от въззивното гр.д. № 623/2023г. на Софийски градски съд адвокат М. Л. е упълномощен да представлява И. Я. К. като неин колега адвокат. При горните обстоятелства молбата по чл. 248 ГПК е основателна. Предвид изхода на спора ответницата има право на разноски. Тъй като оказаната адвокатска защита е безплатна - в полза на друг юрист (чл. 38, ал.1, т.3, пр. последно ЗАдв), то съгласно чл. 38, ал.2 ЗАдв възнаграждението следва да се присъди на адвокат Л.. Размерът му е 400 лв. съгласно чл.7, ал.1, т.7 вр. с чл. 11 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 248, ал.3, пр.2 ГПК настоящето определение подлежи на обжалване. Поради изложеното Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение