Определение № 13015 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11104/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. С. В. от [населено място], подадена чрез процесуален представител – адвокат К. Узунов АК Пазарджик срещу определение № 4707 от 20 октомври 2025 год. постановено по адм.дело № 1262/2025 год. по описа на Административен съд гр.Пазарджик. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането на В. С. В. за спиране на допуснатото по закон, предварителното изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 25-0340-000097 от 06 октомври 2025 год., издадена от впд началник Районно управление (РУ) гр.Септември към Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) гр. Пазарджик с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ (неправилно вписано в определението като основание чл.171, т.1, б."з" "бб" ) от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средството до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Частният жалбоподател чрез своя процесуален представител – адвокат К. Узунов от АК Пазарджик счита обжалваното определение за незаконосъобразно. Твърди се, че съдът не е анализирал внимателно всички доказателства по делото и това е довело до формиране на погрешни изводи. Значителните и трудно поправимите вреди се обосновават с невъзможността на децата му – съответно на [възраст] да посещават редовно учебните занятия, което може да доведе от отпадането им поради налагане на процесната ПАМ. Като друг аргумент в тази насока се сочи, че и на самият частен жалбоподател, като земеделски производител му се налага да се предвижва често с автомобил извън населеното място в което живее. Прави искане, Върховният административен съд да отмени обжалваното определение на Административен съд гр.Пазарджик и да постанови друго, с което да спре предварително изпълнение на заповед за ПАМ № 25-0340-000097 от 06 октомври 2025 год., издадена от впд началник РУ към ОДМВР Пазарджик – РУ Септември. Ответникът по частната жалба – впд началникът на РУ гр. Септември към ОДМВР, гр. Пазарджик, не взема становище по допустимостта и основателността на частната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита частната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. От фактическа страна се установява следното: В. С. В. от [населено място] притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство. На 05 октомври 2025 год. компетентните органи установяват че В. С. В. управлява в [населено място] МПС – колесен трактор модел Т25А, който не е регистриран по надлежния ред. На 06 октомври 2025 год. впд началник РУ гр.Септември към ОДМВР гр.Пазарджик издава процесната по делото заповед за прилагане на ПАМ № 25-0340-000097 с която на жалбоподателя В. С. В. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средството до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. По делото са ангажирани доказателства, че частният жалбоподател В. С. В. има две деца – В. В. на [възраст] и С. В. на [възраст], посещаващи учебни заведения в гр.Пазарджик. Представени са също и маршрутните разписания за движението по автобусната линия от гр.Пазарджик до гр.Септември и обратно. Също така са ангажирани доказателства, че жалбоподателят е управител и съдружник в търговско дружество „ЗП Величкови“ ООД [населено място] и в това си качество упражнява търговска дейност. Представени са и медицински документи установяващи здравословното състояние на частният жалбоподател. Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че твърдените вреди за жалбоподателя от оспорената ЗППАМ, не са противопоставими на обществения интерес, който законодателят е преценил, че следва да бъде защитен. Приема се също, че съдебната практика е константна, че засягането на финансови интереси, включително и преустановяването на търговска дейност, в резултат на което могат да настъпят финансови загуби, не са от категорията на противопоставимите на значими защитени обществени интереси. По тези съображения се приема, че частният жалбоподател не е доказал наличието на значителна или трудно поправима вреда, която допуснатото по закон предварително изпълнение на ЗПАМ № 25-0340-000097 би могла да му причини. Въз основа на това съдът прави извод за неоснователност на искането и го оставя без уважение. Изводът на съда е правилен. Безспорно е, че предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт въздейства пряко и непосредствено върху правата и законните интереси на адресата на акта, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Безспорно е също, че това изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят в определени случаи е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването няма суспенсивен ефект. Какви са били мотивите му за изключението от установения общ принцип на суспенсивен ефект на жалбата е ирелевантно, тъй като те нямат отношение към възможността съдът да спре предварителното изпълнение. Независимо от допуснатото по силата на закон предварително изпълнение, за да не лиши правото на съдебна защита от ефект законодателят е предвидил възможност съдът да спре предварителното изпълнение. Предпоставките, при които това може да стане, са нови факти и обстоятелства, такива, които са настъпили след издаването на акта, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Нищо друго. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на жалбоподателя, тъй като става въпрос за изключение от този основен принцип в административният процес. Частният жалбоподател твърди, че поради невъзможността да управлява МПС за срок от шест месеца се лишава той и семейството му от възможността да се осъществяват непосредствени грижи за децата, за здравето и за извършване на стопанска дейност. В подкрепа на тези твърдения са представени надлежни доказателства, които установяват съществуващи в обективната действителност факти настъпили преди датата на издаване на процесната ПАМ. Видно от доказателствата по делото частният жалбоподател не е ангажирал доказателства, които да установяват новонастъпили факти и обстоятелства след издаването на оспорения акт, въз основа на които да може да се обоснове извод за значителни или трудно поправими вреди от самото предварително изпълнение. Позоваването на посочените по-горе вреди, които частният жалбоподател ще следва да понесе от предварителното изпълнение, не са в резултат на новонастъпили факти, а на самото допуснато по силата на закона предварително изпълнение. Представените по делото писмени доказателства не установяват нови факти, настъпили след издаването на заповедта, а такива които са се осъществили преди нейното издаване. Частният жалбоподател твърди, че ще понесе значителни и трудно поправими вреди поради невъзможността да управлява МПС за срок от шест месеца, тъй като ще е невъзможно ща води децата си в учебните заведения в гр.Пазарджик, ще му бъде затруднено да се грижи за здравето си и да извършва стопанска дейност. Безспорно е, че невъзможността да се управлява МПС в ежедневната дейност в рамките на период от шест месеца, винаги представлява затруднение, а особено при непосредствено полагане на грижи за отглеждане на малолетни деца. Това ограничение създава затруднения и при осъществяване на стопанската дейност и следователно сам по себе е факт, който ще има неблагоприятни последици за частния жалбоподател. Но тези последици настъпват не от факти и обстоятелства, осъществени след издаването на акта, т. е. нови факти и обстоятелства, а в резултат на самото допуснато предварително изпълнение. С оглед на това сам по себе си фактът на невъзможност да се управлява МПС в ежедневната дейност не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди. По изложените по-горе съображения, частният жалбоподател, както обосновано приема първоинстанционният съд, не е доказал наличието на значителна или трудно поправима вреда, която предварителното изпълнение на оспорената заповед му причинява, поради което изводът на съда за неоснователност на искането е правилен. Обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, седмо отделение