Определение № 2993 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2576/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 във връзка с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Д. Гитева, назначена за процесуален представител на О. Д. С., гражданин на Сирия, непридружен непълнолетен, против разпореждане № 6023 от 13.02.2026г., постановено по адм. дело № 12562/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е върната касационна жалба, подадена от адв. Д. Гитева, против решение № 42836 от 19.12.2025г., постановено по същото дело. По наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане се претендира отмяната му. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за процесуално допустима, но разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: От данните по делото се установява, че при извършена по реда на чл. 213а, ал. 1 АПК проверка на редовността на касационна жалба вх. № 1872/20.01.2026г., подадена от адв. Д. Гитева, назначена за процесуален представител на О. Д. С., гражданин на Сирия, непридружен непълнолетен, съдията-докладчик в първоинстанционния съд е констатирал, че същата не отговаря на изискванията на чл. 212, ал. 1, т. 2 АПК – не съдържа данни за адреса на чуждия гражданин на територията на Република България, на който да бъде призован. С разпореждане № 2648 от 22.01.2026г., постановено по адм. дело № 12562/2024г. по описа на АССГ, касационната жалба е оставена без движение, като на адв. Д. Гитева са дадени указания в 7-дневен срок от връчване на разпореждането да посочи точен адрес на жалбоподателя О. Д. С., гражданин на Сирия. В изпълнение на дадените указания по делото е постъпила молба от адв. Гитева, в която е заявила, че единственият й известен адрес на О. Д. С. е гр. София, [жк], [улица], [заличен текст], ПМЗ – [жк], където лицето е било настанено. Във връзка със служебно изискана от съда информация по делото е постъпило писмо от ДАБ, че чужденецът самоволно е напуснал общежитието на „ПМЗ-кв. Враждебна“, РПЦ-гр. София и от 21.12.2024г. е в неизвестност, като няма данни за местонахождението му. Според представено от чуждия гражданин в хода на производството пред ДАБ извлечение от персонален граждански регистър – оригинал, издаден от Сирия, той е роден на [дата]. При тези данни съдията-докладчик в първоинстанционния съд е приел, че касационната жалба не отговаря на изискванията на чл. 212, ал. 1, т. 2, предл. второ, както и на чл. 212, ал. 2 и чл. 213, т. 2 АПК, поради което и на основание чл. 213а, ал. 1, изр. второ АПК с обжалваното разпореждане я е върнал на нейния подател. Изложил е съображения, че О. Д. С. вече е навършил пълнолетие, поради което определеният му процесуален представител не е разполагал с представителна власт да подава касационна жалба от негово име, както и че липсват данни дали лицето се намира на територията на страната. Постановеното разпореждане е правилно. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ или получил международна закрила, който се намира на територията на Република България, се представлява в производството по този закон от адвокат, вписан в регистъра за правна помощ на Националното бюро за правна помощ, определен от председателя на бюрото или от оправомощено от него длъжностно лице. Според ал. 3, т. 3 от същата разпоредба, представителят на малолетния или непълнолетния чужденец, търсещ или получил международна закрила, до навършване пълнолетие на лицето има следните правомощия в производствата по този закон: т. 3 - да изпълнява ролята на процесуален представител във всички производства пред административните и съдебните органи. В съответствие с тази регламентация в случая е издадено решение № 140/24.01.2024г. на председателя на Националното бюро за правна помощ, с което на лицето О. Д. С., гражданин на Сирия, непридружен непълнолетен чужденец, подал молба за предоставяне на международна закрила, е предоставена правна помощ под формата на представителство от адвокат Д. Гитева, като изрично в т. 4 от решението е посочено, че правомощията на адвоката се прекратяват с навършване на пълнолетие на лицето или при условията на чл. 25, ал. 4 ЗУБ. Следователно задължителното представителство по реда на чл. 25, ал. 1 във връзка с ал. 3 ЗУБ, в каквато хипотеза е назначена адв. Д. Гитева, е до навършване на пълнолетие на търсещия международна закрила чужденец, след което отпада необходимостта лицето да бъде представлявано от адвокат, който да извършва от негово име съответните процесуални действия. След като към датата на подаване на касационната жалба чуждият гражданин вече е навършил пълнолетие, адвокат Гитева не е разполагала с правомощията по чл. 25, ал. 3, т. 3 ЗУБ – да изпълнява ролята на негов процесуален представител в съдебното производство, без при това да се изисква потвърждаване от чужденеца на действията на адвоката му. Адвокат Гитева е служебно определена от председателя на НБПП за процесуален представител на О. Д. С., гражданин на Сирия, на основание чл. 25, ал. 1 ЗУБ, с оглед на факта, че към датата на подаване на молбата за международна закрила лицето е било „непридружен“ непълнолетен чужденец по смисъла на § 1, т. 4 ДР на ЗУБ. Тези правомощия се прекратяват ex lege, с навършване на пълнолетие от чуждия гражданин, както е отбелязано и в решението на председателя на НБПП. При което следва да се приеме, че правото на касационно оспорване е упражнено от адвокат Гитева от името на чужденеца без да разполага с представителна власт по смисъла на чл. 25, ал. 3, т. 3 ЗУБ, при липса на данни за местонахождението на лицето с оглед потвърждаване на извършените процесуални действия. По изложените съображения обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение