Определение № 7 от 13.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2682/2018 г.

Производството е по реда на чл.248,ал.1 ГПК, образувано по молба вх.№ 10216/28.11.2019г., подадена от „Джей и Ел Център”АД, гр.София за изменение на постановеното по настоящото дело Решение № 123 от 06.11.2019г. в частта за разноските. В молбата се посочва, че с решението на ВКС е уважен частично предявеният от ищеца „Джей и Ел Център”АД иск като уважената част е 74.84% спрямо предявената сума. Посочва се, че на ищеца е присъдена сумата 218 497лв. като разноски, но в действителност доказаните разноски съобразно уважената част на иска са 239 306лв. Искането е за изменение на решението досежно разноските и присъждане на ищеца на разликата от 20 809лв. От насрещната страна Министерство на регионалното развитие и благоустройството отговор на молбата не е постъпил в срока по чл.248,ал.2 ГПК. Настоящият състав счита, че постъпилата в преклузивния срок молба е неоснователна: Производството по чл.290 ГПК се е развило при допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационните жалби на двете насрещни страни по спора - на ищеца „Джей и Ел Център”АД и на ответника Министерство на регионалното развитие и благоустройството. И двете страни своевременно са заявили искането си за присъждане на разноски. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, присъдените на ищеца разноски са изчислени по компенсация, като са взети предвид дължимите на ответната страна разноски съобразно отхвърлената част на иска - чл.78,ал.3 ГПК. Отсъства основание за изменение на решението в частта за присъдените на ищцовото дружество разноски. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.