Определение № 830 от 20.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1060/2023 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК. Образувано по частна жалба на „КЪТОВ“ ЕООД срещу определение № 356/20.04.2023 г. по в.гр.д. № 202/2022 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на страната, по чл. 248 ал. 1 ГПК, за изменение на постановеното по делото въззивно решение № 42/19.01.2023 г.,в частта му по разпределяне отговорността за разноски, чрез отмяна или намаляване на присъдените в полза на въззиваемия ответник „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД. Жалбоподателят акцентира на липсата на сключен между банката и представляващия я адвокат договор за правна защита и съдействие за въззивна инстанция, както и че приложените към списъка по чл. 80 ГПК фактура и отчет по сметка позволяват извод за възникнало правоотношение между банката и адвокатско дружество, но не и между банката и конкретния адвокат, осъществил процесуално представителство пред въззивна инстанция. Страната счита за значимо и обстоятелството, че възнаграждението е в левова равностойност на сума в евро, без исковете да са предявени в тази валута. Поддържа, че присъденото възнаграждение е прекомерно, за размера над 1 000 лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото и реално предоставената от процесуалния представител на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД защита. Подчертава, че в отговора на въззивната жалба и в писмената защита липсва искане за присъждане за разноски. Ответната страна – „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД – депозира становище за неоснователност на частната жалба. Посочва, че адвокатското възнаграждение е било заплатено по банков път, което е доказано с надлежните документи и подлежи на възмездяване от ответната страна. Счита, че фактическата и правната сложност на делото са оценени правилно от съда, а защитата по делото е осъществена в пълен обем, както и че договореното адвокатско възнаграждение е в рамките на минималното, съобразно правилата на Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения № 1/09.07.2004 г., при цена на иска 58000 лева. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, предмет на обжалване, е оставена без уважение молбата по чл. 248 ал. 1 ГПК на „КЪТОВ“ ЕООД, за изменение на въззивно решение № 42/19.01.2023 г. по в.гр.д. № 202/2022 г. на Софийски окръжен съд, в частта по разпределяне отговорността за разноските. Съставът е приел, че данните по делото не обуславят намаляване на договореното от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД и процесуалния представител на банката адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 5 ГПК. Тези изводи са обосновани със специфичния и сложен от правна страна предмет на делото – иск по чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 440 ал. 1 и ал. 2 ГПК вр. чл. 150 ал. 1 ЗЗД, големия обем доказателства и активното поведение на процесуалния представител на въззиваемата банка в открито заседание и с подаване на писмени отговори и бележки. Частната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 275 ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. Частната жалба е неоснователна. Писмената форма на договора за правна помощ не е условие за неговата действителност, а представените доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение са потвърждение за възложено процесуално представителство, на липсата на каквото възлагане може да се позовава единствено представляваният. Няма спор, че адвокат от упълномощеното адвокатско дружество е осъществявал процесуално представителство на страната, като преценката за неговата надлежност и правилност се основава единствено на постигнатия правен резултат, поради което не подлежи на коментар по други критерии качеството на осъществената правна защита. Преценими, съобразно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78 ал. 5 ГПК, са предмета и основанието на исковете и реално осъществените процесуални действия, като вид и обем. Минималният размер, изчислен съобразно чл. 7 ал. 2 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията действаща към момента на подаване на въззивната жалба, а и на издаване фактурата ,удостоверяваща плащането на възнаграждението / бр. 68 на ДВ от 31.07.2020 г. /, при цена на иска 24 641,50 евро / сбора от пазарната цена на всеки от двата ипотекирани имота, до размера на която ищецът обосновава правен интерес и твърди да е погасено ипотечното право на банката – ответник /, с левова равностойност 48 194,58 лева, възлиза на 1 579 лева. Независимо от това, заплатеното за защита във въззивна инстанция възнаграждение от 2 7 24 лева не се явява прекомерно, като се съобрази, че същата не е била ограничена до поддържане доводите и възраженията в първоинстанционното производство, а инкорпорира и защита срещу процесуалните претенции на въззивника, основани на чл. 266 ГПК – за допускане на нови доказателства във въззивна инстанция, както и за спирането на производството, на основание чл. 229 ГПК, независимо че разглеждането на въззивната жалба е приключило в едно съдебно заседание. В това съдебно заседание ответникът е предявил претенция за възмездяване на понесени разноски, поради което е без значение липсата й в отговора на въззивната жалба или в писмената защита. Напълно ирелевантно е обстоятелството в каква валута е договаряно адвокатското възнаграждение, след като е заплатено от представлявания, съответно прието от представляващия в левова равностойност, каквато се и претендира за възмездяване. Не са налице и доказателства за договаряне в евро – представената фактура единствено упоменава равностойност в евро на фактурираната в лева сума. С оглед обхвата и сложността на осъществената от процесуалния представител на ответника защита, правилно въззивният съд е приел, че заплатеното възнаграждение не се явява прекомерно. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение