Определение № 1953 от 19.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4661/2024 г.

Производството е по чл. 248 вр. с чл.144 АПК. Образувано е по молба на „Родопи Еко Проджектс“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Джамбазов от АК Смолян, за изменение на Решение № 8521/19.08.2025 г. по адм. дело № 4661/2024 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, в частта му за разноските. Сочат се доводи, че въпреки липсата на направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на касаторите, ВАС е приел, че е налице такова и е присъдил разноски в значително по-малък от действително заплатения размер. Ответниците по молбата, чрез процесуалния си представител са оспорили молбата като неоснователна. Молбата е допустима, но неоснователна. С посоченото решение Върховният административен съд е присъдил на ответника „Родопи Еко Проджектс“ ЕООД разноски, съобразно позитивния за него изход на делото и представените доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, но в значително по-нисък от претендирания от него размер. Приел е, че с оглед направено от жалбоподателите възражение за прекомерност, макар и при наличие на известна фактическа и правна сложност на спора, на дружеството следва да се присъдят разноски в размер на 4800лв, платими от жалбоподателите, с оглед предоставената от пълномощника на ответника правна защита по делото. Не се споделят възраженията на молителя за несъразмерност на определените и присъдени съдебни разноски, поради незачитане на сложността на спора и действително реализираната правна защита. Не се приема за основателно и твърдението на молителя за липса на заявено възражение за прекомерност от пълномощника на жалбоподателите и то конкретно в производството по разглеждане на спора по същество от касационната инстанция. При второто разглеждане на делото пред касационната инстанция, в заседанието на 22.01.2025г. адв. Чилова, като пълномощник на касационните жалбоподатели, е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено за авокатска защита от дружеството. Това възражение настоящият съдебен състав намира за надлежно извършено и касаещо цялото касационно производство по отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество до постановяване на окончателен съдебен акт, още повече, че разноски при отмяната на съдебното решение на касационна инстанция, съгласно чл. 226 ал.3 от АПК не се присъждат. Такива се присъждат при окончателното приключване на делото по съществото на спора. По тези съображения съдът намира, че въпреки известната фактическа и правна сложност на делото, договореният и заплатен от дружеството адвокатски хонорар е в значително по-висок размер от определения минимален такъв за дела от този вид по Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради което правилно е намален до присъдената сума. Предвид горното, не са налице основания за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, поради което искането по чл.248 ГПК, вр. с чл.144 АПК следва да бъде отхвърлено като неоснователно. По изложените съображения, Върховният административен съд, шесто отделение