Определение № 10072 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10195/2026 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на М. Д. от [населено място] срещу определение № 34820 от 10.09.2026 г., постановено по адм. дело № 5119/2026 г. по описа на Административен съд – София град. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Иска се отмяната на определението, указване на съдия – докладчика да се отведе и връщане на делото на друг състав на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение е оставена без разглеждане частна жалба на М. Д. срещу определение № 28184/13.07.2026 г., постановено по адм. дело № 5119/2026 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставено без уважение искането й за отвод на съдия – докладчика по делото. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че частната жалба е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на съдебен контрол, което представлява процесуална пречка за нейното разглеждане по чл. 215, т. 4 от АПК. Прието е от съда още, че определенията, с които не се прегражда по-нататъшния ход на делото, каквито безспорно са определенията за отвод на съдия – докладчика по делото, не подлежат на съдебен контрол и защитата срещу тях се реализира с обжалване на окончателния съдебен акт. Така постановеното определение е правилно. Съгласно чл. 213 а, ал. 2 от АПК касационната жалба или протест се оставят без разглеждане от първоинстанционния съд на основанията по чл. 215 АПК. В съответствие с чл. 215, т. 4 АПК, жалбата се оставя без разглеждане когато е подадена против решение, което не подлежи на касационно оспорване. Настоящата съдебна инстанция намира, че обосновано административният съд е приел, че частна жалба е насочена против определение, което не подлежи на съдебен контрол по смисъла на чл. 215, т. 4, във вр. чл. 236, във вр. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 от АПК и правилно е оставил тази частна жалба без разглеждане. Съдебните определения, с които не се прегражда по-нататъшния ход на делото, каквото е определениято за отвод на съдия-докладчика по делото, не подлежат на съдебен контрол. Този вид съдебни актове са част от процедурата, осигуряват движението на процеса и неговото законосъобразно приключване. Поради това, защитата против тях, както и правилно е посочил административният съд се реализира спрямо окончателния съдебен акт, който предизвиква правни последици. Следователно, като е оставил без разглеждане частната жалба административният съд е постановил съдебен акт в съответствие със закона. Не са налице релевираните в частната жалба пороци за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 213а, ал. 7 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,