Определение № 1472 от 24.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2314/2025 г.

Производството е образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. В. К. от [населено място], чрез процесуалният представител адвокат П. против въззивно решение № 94 от 20.02.2025г. по в.гр.д. № 882 по описа за 2024г. на Окръжен съд Благоевград, с което е отменено решение № 500246 от 20.04.2022г. по гр.д. № 98/2020г. на Районен съд Разлог в частта, с която се признава за установено спрямо „България холидей травъл“ ЕАД, представлявано от А. К., „България холидейз“ЕООД, представлявано от Й. К. и „Пирин голф холидейз клуб“АД-в несъстоятелност, представлявано от синдика, че клаузите на чл.1, т.1.2.5, на чл.2, т.1, т.1.5, на чл.2, т.2.5.3 и на чл.7, т.7.3, всички от Договор за поддръжка и управление от 12.11.2010г., са нищожни поради неравноправност и противоречие със закона и добрите нрави и вместо това е постановено друго, с което тези искове са отхвърлени като неоснователни, потвърдено е решението в останалата част, потвърдено е и постановеното допълнително решение № 500687 от 11.10.2022г. на РС Разлог и са присъдени разноски. В срока за произнасяне, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, намира, че определението от 24.02.2026г.за даване ход по същество следва да бъде отменено и производството по делото спряно до постановяване на Тълкувателно решение по т.д.№ 5/2025г.на ОСГТК на ВКС и т.д.№ 4/2025г.на ОСГК на ВКС поради следното: Предмет на преценка по делото е действителността на сключеният от М. В. К. договор за поддръжка и управление от 12.11.2010г. с „Пирин голф холидейз клуб“АД, по силата на който дружеството е приело да й осигури като собственик на имот – апартамент № 10а, находящ се на ет..., във х... от Блок ... /Д-6-Б-10а/, с обща площ от 76.93кв.м., в т.ч.11.44кв.м., общи части на сградата - срещу заплащане множество услуги: ежедневно управление на комплекса, денонощна охрана, видео наблюдение, заплащане на сметките на електричеството и питейната вода на общите части на комплекса, почистване на общите части на комплекса, дейности свързани с поправки и поддръжка на общите части на комплекса,организиране и управление на всички платени обслужващи дейности на комплекса. Посоченият договор съдържа елементи на договор по чл.2 от ЗУЕС. Към настоящият момент по въпроси, свързани със сключен договор по чл. 2 ЗУЕС от индивидуален собственик на обект в сграда са висящи две Тълкувателни решения, по които са образувани т.д.№ 5/2025г.на ОСГК на ВКС и т.д.№ 4/2025г.на ОСГК на ВКС. Първото е по въпрос: „Изцяло или частично е нищожен, сключен от етажен собственик с юридическо или физическо лице, договор за поддръжка и управление на общи части в сграда в режим на етажна собственост и на незастроената част от поземления имот, в който има изградени и съоръжения, алеи, площадки, басейни и други?“, второто по въпрос: „Когато в поземлен имот е изградена сграда, в която етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, чия собственост са изградените в поземления имот елементи на вертикалната планировка, сгради и съоръжения на допълващото застрояване, включително басейни, които не са самостоятелен обект на правото на собственост – на собственика на земята по принципа на приращението (чл. 92 ЗС) или на етажните собственици на основание чл. 38 ЗС, евентуално чл. 98 ЗС?“ Отговорът на тези въпроси е от значение за изхода на настоящето производство. В такава хипотеза, съгласно т.1 от ТР № 8 от 7.05.2014г. по т.д.№ 8/2013г.на ОСГТК на ВКС, съставът на ВКС е длъжен да спре производството по делото преди решаване на спора, за да се избегне опасността от постановяване на окончателен съдебен акт в противоречие с акта, с който ще бъде уеднаквена вече констатираната като налична противоречива практика. Това определение, съгласно т.2 от същото т.д.№ 8/2013г. не подлежи на обжалване. По изложените съображения, на основание чл.292 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение