Определение № 82 от 09.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4959/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. А. Б. срещу разпореждане № 5171/24.10.2023 г. по в.ч.гр.д. № 1958/2023 г. на Варненския окръжен съд, с което е върната частна касационна жалба с вх.№ 24590/11.10.2023 г. на П. А. Б. срещу определение № 3764/04.10.2023 г. по делото (в.ч.гр.д. № 1958/2023 г. на ВОС), с което е отменено определение на Варненския районен съд, с което производството по делото по спор за родителски права е било прекратено и делото е било изпратено по подсъдност на Добричкия РС и вместо това делото е върнато на Варненския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Варненският окръжен съд е приел, че настоящият адрес на детето в момента на предявяване на иска по чл.127, ал.2 СК е във Варна. Частната жалба е процесуално допустима: подадена е в срок от страна по делото, която има право и интерес от обжалване срещу подлежащ на обжалване акт и е редовна. По нейната основателност: Върнатата частна касационна жалба е подадена срещу въззивно определение по чл.121 ГПК. Не всички въззивни определения подлежат на обжалване пред ВКС, а само тези, които попадат в обхвата на разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК. Както беше посочено по-горе с въззивното определение е отменено първоинстанционното определение, с което делото е изпратено по подсъдност (местна) на друг равен по степен съд и производството по делото е прекратено и вместо това делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Т.е. с въззивното определение е оставен без уважение отвод за неподсъдност. Обжалваното въззивно определение не е преграждащо, защото с него делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия (определението няма преграждащ характер, защото не е пречка за развитието на делото пред сезирания съд) и с него не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието на такова производство. С т.9, б. „в“ от ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по тълк.д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС, е прието, че въззивно определение, с което е оставен без уважение отвод за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл.274, ал.3, т.1 и т.2 от ГПК и е окончателно. Според настоящия съдебен състав въззивното определение попада в разгледаната с тълкувателното решение хипотеза (с него е оставен без уважение отвод за местна неподсъдност), поради което по отношение на него следва да бъде приложено приетото с тълкувателното решение тълкуване (разрешение), което е задължително за съда, разглеждащ спорния процесуален въпрос и за страните по делото. Частна касационна жалба, подадена срещу въззивно определение, което не подлежи на касационно обжалване, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по същество. Поради изложеното следва да се приеме, че с обжалваното в настоящото производство разпореждане докладчикът по въззивното дело е упражнил законосъобразно правомощията си по закон, поради което частната жалба срещу разпореждането за връщане е неоснователна, а обжалваното разпореждане е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски, а насрещната страна нито претендира разноски, нито е представила доказателства за направени разноски. Поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът