Определение № 322 от 28.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 1588/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на П. Й. Х. - от [населено място] срещу Определение №2864 от 27.12.2013 г. по ч.гр.д. №3896/ 2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Определение №242 от 05.08.2013 г. по гр.д.№ 120/ 2013 г. на Софийски окръжен съд, с което е върната исковата молба на П. Й. Х. срещу Агенция по вписванията, [фирма] - [населено място] и П. Д. П. за установяване, че вписването на заличаването на ищцата, като съдружник и управител, и промяна на седалището и адреса на управление на дружеството, е нищожно, недопустимо, и са вписани несъществуващи обстоятелства по партидата на дружеството, и производството по делото е прекратено. Жалбоподателката излага оплакване за незаконосъобразност на определението и поддържа, че е постановено при противоречие и неправилно прилагане на закона и практиката на ВКС, и същевременно е от съществено значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитието на правото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по делото, с което се прегражда по - нататъшното му развитие, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, но не и за правилността на обжалвания акт. Без жалбоподателката да посочи този въпрос, обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на жалбоподателката за неправилност на определението. Непосочването на релевантния правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда поддържаните допълнителни основания, а и жалбоподателката не аргументира защо поддържа, че определението противоречи на практиката на ВКС, нито защо е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение е неоснователно. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение