Определение № 6716 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5857/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. вр. с чл. 60, ал. 10 от АПК. Образувано е по частна жалба на „Калиостро“ ЕООД, чрез адв. Г. Маринов като процесуален представител, против определение № 5502 от 12.05.2026 г., постановено по адм. дело № 1363/2026 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се като недоказани решаващите изводи на съда за осъществени предпоставки по чл.60, ал.1 АПК и за мотивираност на същите от страна на органа. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение, както и на издаденото разпореждане за предварително изпълнение на административния акт. Ответникът – кметът на район „Западен“ на община Пловдив, чрез пълномощника си адв. Т. Драгоева, в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба и правилност на оспореното определение. Иска присъждане на адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение, административният съд е отхвърлил жалбата на „Калиостро“ ЕООД против разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед № РД-09-203/05.05.2026 г. на кмета на район „Западен“ на община Пловдив, с която на осн. чл.195, ал.5 ЗУТ е задълженото дружеството да премахне обект: „павилион за търговия с пакетирани стоки, алкохол и цигари – сграда с идентификатор 56784.511.730.1 по КККР на гр. Пловдив и пристройка към павилиона“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 56784.511.730 по КККР на гр. Пловдив, за който е отреден УПИ І-комплексно жилищно застрояване в кв. 82-нов, кв.16-стар по ПУП-ПР на кв. „Христо Смирненски“, гр. Пловдив, представляващ обект, разположен в имот частна общинска собственост по реда на чл.120, ал. 5 ППЗТСУ /отм./, получил временен устройствен статут по § 17, ал.1 ЗУТ. За да постанови горния резултат съдът е приел, че обжалваното разпореждане, инкорпорирано в текста на заповедта, е издадено от компетентен орган по чл. 195, ал. 5 ЗУТ с правомощия, делегирани му със заповед № 24 ОА-971/24.04.2024 г. на кмета на община Пловдив, и съдържа мотиви, с които органът е обосновал необходимостта от допускане на предварителното изпълнение, а именно да се защитят особено важни обществени интереси и предвид обстоятелството, че от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Сочи се, че горните мотиви на органа са обосновани с влязлото в сила разрешение за строеж № 134/27.11.2025 г. на главния архитект на община Пловдив, район „Западен“ за строителство на обект „местодомуване на 22 бр. леки МПС и благоустрояване“ в УПИ І, кв.82 по плана на кв. „Христо Смирненски“ на гр. Пловдив, ПИ с идентификатор 56784.511.730 по КККР на гр. Пловдив, както и с данните за това, че южната част от павилиона и пристройката към него заемат част от предвидените в одобрената план-схема, паркоместа - П 20, П 21 и П 22, а останалата част от обекта попада в частта, предвидена за благоустрояване, които обстоятелства съставляват предпоставки по чл.60, ал.1 АПК за да се допусне предварително изпълнение на заповедта, с оглед на което от съда е изведен извод, че оспореното разпореждане е законосъобразно. В допълнение излага съображения, че жалбоподателят не обосновава настъпването на значителна или трудно поправима вреда в резултат на допуснатото предварително изпълнение. Обжалваното определение е правилно. Съдът е възпроизвел коректно съображенията на органа, с които е обосновал допуснатото предварително изпълнение на процесната заповед, като е формирал изводи за законосъобразност на същите и е отхвърлил като неоснователни наведените от жалбоподателя оплаквания за немотивираност на разпореждането. Правилни са констатациите в оспореното определение за наличие на законоустановените предпоставки по чл.60, ал.1, пр. 1 АПК за допуснатото предварително изпълнение на процесната заповед, тежестта за доказването на които е на административния орган. Видно е, че допуснатото предварителното изпълнение в случая е във връзка с необходимостта да се защитят особено важни обществени интереси и предвид обстоятелството, че от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Посочените основания са надлежно обосновани от органа с разрешеното строителство на обект „местодомуване на 22 бр. леки МПС и благоустрояване“ в УПИ І, кв.82 по плана на кв. „Христо Смирненски“ на гр. Пловдив, ПИ с идентификатор 56784.511.730 по КККР на гр. Пловдив, в който се намира процесният павилион и пристройката към него, последните заемащи част от предвидените с одобрената план-схема паркоместа и благоустроителни мероприятия. Горните факти за инвестиционните намерения на общината, предприети с влезлите в сила разрешение за строеж и план-схема с предмет паркоместа и благоустрояване, съставляват особено важни обществени интереси по смисъла на чл.60, ал.1, пр. 1 АПК. От друга страна, правилно органът мотивира допуснатото предварително изпълнение и с опасността от забавеното изпълнение на заповедта да настъпят значителни вреди. Последните обективно се свързват с имуществена загуба за общината, инвестиционните намерения на която за изграждане на паркоместа и реализиране на приходи от наемането им, са възпрепятствани от разположените върху част от терена павилион и пристройка. Неоснователни са доводите в жалбата срещу размера на вредата, който се ограничава до размера на приходите от ползването само на три паркоместа. Видно е от документите по преписката и конкретно от издаденото разрешение за строеж и одобрената план-схема, че в териториалния им обхват попада целия УПИ І и реализирането на строителството предполага цялостно освобождаване на имота от неподходящи по разположение обекти, какъвто е процесният. С премахването на същия, разпоредено с издадената заповед, пречките за разрешеното строителство биха отпаднали, ведно с опасността за причиняване на значителни вреди за общината. Посочените основания правилно са възприети от органа и са възпроизведени в мотивите на административния акт като законоустановени предпоставки по чл. 60, ал. 1, пр. 1 АПК за допуснатото предварително изпълнение на издадената заповед. Отделно от това, независимо от включеното в нея изрично разпореждане, заповедта подлежи на предварително изпълнение по силата на закона съгласно чл. 217, ал. 1, т. 9 ЗУТ, с оглед на което правилно съдът е констатирал, че жалбоподателят не доказва противопоставими на обществения интерес значителни или трудно поправими вреди, нито е релевирал твърдения, които да позволяват евентуалната им индивидуализация по вид и размер. Затова и разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповедта правилно е потвърдено от съда като материално законосъобразно. Доводите в частната жалба във връзка със собствеността на процесния обект са относими към законосъобразността на издадената заповед, а не към основателността на жалбата срещу разпореждането по чл. 60, ал.1 АПК. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените от жалбоподателя основания по чл.209, т.3 АПК за неговата отмяна. С оглед изхода по делото, направеното от ответника искане за присъждане на разноски е основателно, поради което жалбоподателят следва да заплати на община Пловдив сумата 150,00 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящото производство. По горните съображения и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,