Определение № 229 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 232/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба от Б. Н. А., Е. П. А., Д. Б. Р. и Г. Т. Н., чрез пълномощника им адвокат В. К.-Б., против решение № 1737 от 30.11.2010 г., постановено по гр.д. № 2600 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено решение № 1814 от 8.06.2010 г. по гр.д. № 2697/2008 г. на Районен съд-Пловдив за отхвърляне на предявения от Б. Н. А., Е. П. А., Д. Б. Р. и Г. Т. Н. против В. И. К. и А. И. Д.-К. отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ответниците не са собственици на по * ид.ч. от правото на строеж на описания апартамент и гараж. Ищците са основали иска си на твърдението, че правото на строеж на ответниците е погасено в тяхна полза, поради неупражняването му в срока по чл.67 ЗС, като спорът е бил дали правото на строеж се реализира с изграждането в груб вид на конкретния самостоятелен обект или от завършването в груб вид на цялата сграда. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди наличие на противоречива съдебна практика по основния спорен по делото правен въпрос. По въпросите правото на строеж за построяването на отделен самостоятелен обект от сграда част ли е от правото на строеж за построяването на цялата сграда или е самостоятелно право и в кой момент правото на строеж за построяването на отделен самостоятелен обект от сграда следва да се счита за реализирано е констатирано наличието на противоречива практика на ВКС и на основание чл.292 ГПК е образувано тълкувателно дело № 1/2011 г., ОСГК, поради което настоящото дело следва да бъде спряно. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение