Определение № 3740 от 02.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3207/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „ДИИП-СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД с ЕИК 201135946 със седалище и адрес на управление в гр. Русе, представлявано от управителя Б. Миланов срещу Разпореждане № 700/11.03.2026 год., постановено по административно дело № 654/2025 год. по описа на Административен съд – Русе. Заявено е твърдение, че оспореното разпореждане е незаконосъобразно, постановено в нарушение на чл. 224, чл. 83, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 23 и чл. 24 от Закона за правната помощ. По мнение на оспорващия, съдебният акт е постановен и при излизане извън процесуалните правомощия по чл. 213а от АПК и в противоречие с правото на ефективен достъп до съд по чл. 6, § 1 и чл. 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. В подкрепа на така заявените твърдения и след описание на фактическата обстановка, частният жалбоподателя е развил обстоятелствени доводи по отношение нарушаването на всяка една от посочените нормативни разпоредби. В съответствие с така заявените твърдения е формулирано искане за отмяна на оспореното Разпореждане № 700/11.03.2026 год. по административно дело № 654/2025 год. по описа на Административен съд – Русе и уважаване на искането на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса по подадената частна жалба на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, както и да бъде допуснато предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство, съгласно чл. 23 и чл. 24 от Закона за правната помощ. От страна на частния жалбоподател е заявено и искане за изпращане на делото за разглеждане от друг административен съд, поради множеството процесуални нарушения, непроизнасяне по искането за отвод на съдията-докладчик и на основание чл. 23, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, или алтернативно, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претентира се и присъждане на разноски. В срока по чл. 232 от АПК е постъпил писмен отговор от ответния административен орган – ВПД директор на ОД на МВР – Русе, чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт Т. Йорданова, в който са обективирани обстоятелствени доводи за неоснователността на частната касационна жалба. Твърди се, че правилна се явява преценката на първоинстанционния съд относно дължимостта на държавна такса, доколкото действията на едно лице в лично качество и в качеството му на управител на търговско дружество следва да бъдат разграничавани. Така мотивиран, ответникът е заявил искане за отхвърляне на частната касационна жалба и оставяне в сила на оспореното разпореждане. Претендира се и присъждане на разноски в размер на 153,39 евро (300 лева) за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна с право и интерес от оспорването, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество частната жалба е основателна, но по съображения, различни от заявените. От фактическа страна се установява, че производството пред Административен съд – Русе е образувано по жалба от Б. Миланов, в качеството му на управител на „ДИИП-СТРОЙ“ ЕООД срещу бездействието на началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе, изразяващо се в непроизнасяне и неизвършване на регистрация на товарен автомобил „Volvo FL240“, VIN YV2TN12A2BB602261. От страна на оспорващия е подадено и допълнение към жалбата, в което е заявено, че по повод заявлението за регистрация на посочения товарен автомобил, административният орган – началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе е постановил и изричен отказ – Решение № 108500-SI05/21.10.2025 год., като е формулирано искане да се разгледа отказа по същество и да се отмени, като незаконосъобразен. По повод така подадените жалба и допълнение към нея, с Определение № 2903/29.10.2025 год. по адм. дело № 654/2025 год., съдебният състав на Административен съд – Русе е оставил жалбата без движение, като е указал на жалбоподателя да конкретизира предмета на спора – обжалване на бездействие, мълчалив отказ или изричен отказ на административния орган – началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе. По повод така дадените указания, по делото е постъпило становище от оспорващия, в което същият е заявил, че предмета на спора е бездействие/мълчалив отказ на административния орган, т.е. производството е по реда на чл. 256, ал. 2 от АПК, а не оспорване на вече издадения административен акт, доколкото постановения отказ не съставлява нов самостоятелен акт, а закъсняло произнасяне, което потвърждава вече настъпилия мълчалив отказ. Като е приел, че констатираната нередовност на сезиращата жалба, относно предмета на спора не е отстранена, първоинстанционният съд е постановил Определение № 2982/07.11.2025 год. по административно дело № 654/2025 год., с което е оставена без разглеждане жалбата на „ДИИП-СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД и производството по делото е прекратено. След проведено касационно оспорване, с Определение № 402/15.01.2026 год., постановено по административно дело № 11728/2025 год., състав на Върховен административен съд е отменил Определение № 2982/07.11.2025 год. по административно дело № 654/2025 год. на Административен съд – Русе и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В мотивите на отменителното определение е обоснован извод, че предмет на оспорване е мълчаливия отказ на административния орган да се произнесе по заявление на дружеството за регистрация на моторно превозно средство, както и на последвалия изричен такъв. След връщане на делото на първоинстанционния съд, в хода на съдебното производство и преди първото по делото заседание е постъпила молба от административния орган - началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе с формулирано искане с правно основание чл. 156, ал. 1 от АПК – за прекратяване на съдебното производство – издаден е акта, чието издаване е отказано от административния орган (оттегляне на акта), което обосновава липса на правен интерес у оспорващия. Като фактически обстоятелства по това искане, в писмото на административния орган е посочено, че първоначалната регистрация на товарния автомобил „Volvo FL240“, VIN YV2TN12A2BB602261 е извършена, считано от 04.02.2026 год., като в уверение на това обстоятелство са ангажирани и надлежни писмени доказателства. По повод така постъпилото искане и предвид приложените към него доказателства, с Определение № 361/06.02.2026 год., постановено по административно дело № 654/2025 год. на основание чл. 159, т. 4, във вр. с чл. 156, ал. 1, изр. второ от АПК, съдебният състав на Административен съд – Русе е оставил без разглеждане жалбата и допълнителната такава на „ДИИП-СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД и е прекратил производството по делото. По делото е постъпила допълнителна молба от жалбоподателя „ДИИП-СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД с формулирано искане за отвод на съдебния състав и в условията на алтернатовност, при отказ за отвод е заявено искане с правно основание чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 и чл. 143 от АПК, съдът да допълни Определение № 361/06.02.2026 год. в частта относно разноските, като осъди ответника – началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе да заплати на „ДИИП-СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД направените по делото съдебно-деловодни разноски в общ размер на 200 лева, представляващи 50 лева държавна такса пред Административен съд – Русе и 150 лева държавна такса пред Върховен административен съд. Във връзка с така постъпилото искане за допълване на постановеното прекратително определение и присъждане в полза на дружеството съдебно-деловодни разноски, съдебният състав при Административен съд – Русе е постановил Определение № 603/02.03.2026 год. по адм. дело № 654/2025 год., с което на основание чл. 176а, ал. 3 от АПК е оставил без уважение искането на „ДИИП-СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД. В мотивите на този съдебен акт е прието, че по отношение на претендираната сума за платената държавна такса пред Административен съд – Русе, такава не се дължи, тъй като разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от АПК указва правото на жалбоподателя на разноски само при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта, докато в случая няма оттегляне на административен акт, а издаване на акт, който жалбоподателя е претендирал да бъде издаден – регистрация на товарния автомобил. По отношение на претендираните разноски за държавна такса в производството пред ВАС, първоинстанционният съд е приел, че претенция за разноски не е била заявена в касационната частна жалба и този пропуск не може да бъде саниран. По повод така постановения съдебен акт е постъпила жалба от „ДИИП-СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД чрез Административен съд – Русе до Върховен административен съд, в която е заявено оспорване на Определение от 02.03.2026 год., постановено по адм. дело № 654/2025 год. на Административен съд – Русе, както и всички съдебни актове, постановени след връщане на делото от ВАС. По повод така постъпилата жалба, с Разпореждане № 636/05.03.2026 год., по адм. дело № 654/2025 год., съдебният състав на първоинстанционния съд е оставил без движение касационната частна жалба, като е указал на жалбоподателя в 7-дневен срок да отстрани констатирани нередовности – да заплати държавна такса в размер на 76,69 евро по сметка на ВАС, като представи по делото доказателства за това; да представи касационна частна жалба, надлежно подписана от упълномощен адвокат; да представи пълномощно за процесуално представителство пред ВАС на адвоката, преподписал жалбата. Във връзка с така дадените указания, по делото е постъпила молба от Б. Миланов от гр. Русе, с формулирано искане за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ. Искането за освобождаване от заплащане на държавна такса е обосновано с разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, а искането за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство е обосновано с разпоредбата на чл. 23 и чл. 24 от Закона за правната помощ. Към молбата е приложена и декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК от физическото лице Б. Миланов. По повод така подадената молба, Административен съд – Русе е постановил оспореното в настоящото производство Разпореждане № 700/11.03.2026 год. по адм. дело № 654/2025 год., с което не освобождава касационния жалбоподател „ДИИП-СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД от заплащане на държавна такса и недопуска предоставяне на правна помощ на същия жалбоподател - „ДИИП-СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД. В разпореждането е указано на касационния жалбоподател в 7-дневен срок да изпълни указанията, дадени в Разпореждане № 636/05.03.2026 год., като при неизпълнението им в срок, касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 213а, ал. 1, изр. второ от АПК. При така установените фактически обстоятелства, настоящият касационен състав намира частната жалба за основателна, а оспореното с нея разпореждане за недопустимо. В случая, страна в съдебното производство е търговското дружество „ДИИП-СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД с ЕИК 201135946 със седалище и адрес на управление в гр. Русе, представлявано от управителя Б. Миланов. Молбата за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ е депозирана от физическото лице Б. Миланов от гр. Русе, който не е страна в съдебното производство. Липсата на идентитет между оспорващото дружество „ДИИП-СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД и подателя на молбата Б. Миланов в качеството му на физическо лице е констатирана и от първоинстанционния съд, но независимо от това, последния е приел молбата за допустима и я е разгледал по същество. Нещо повече, в диспозитива на съдебния акт е записано, че не освобождава касационния жалбоподател „ДИИП-СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД от заплащане на държавна такса, като отказва предоставяне на правна помощ на същия касационен жалбоподател - „ДИИП-СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД, който правен субект по същество не е формирал такива искания. При тези фактически установявания следва правния извод, че молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса за касационното производство пред ВАС и за предоставяне на правна помощ е подадена от лице без надлежна процесуална легитимация, поради което е била процесуално недопустима за разглеждане. Този извод не се променя от обстоятелството, че физическото лице Б. Миланов е управител на оспорващото търговско дружество „ДИИП-СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД, доколкото физическото лице от една страна и търговското дружество от друга съставляват самостоятелни правни субекти. Предвид горното и доколкото първоинстанционният административен съд се е произнесъл по недопустима молба от лице без надлежна процесуална легитимация, постановеното разпореждане се явява недопустимо и като такова следва да се обезсили, а молбата за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ следва да се остави без разглеждане. В настоящото производство, от страна на оспорващия е заявено и искане за присъждане на разноски за касационното производство. Доколкото така заявеното искане не е конкретизирано по основание и размер, нито са ангажирани доказателства за направени разноски за настоящото касационно производство, такива не се дължат. Мотивиран от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,