Решение № 3526 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10960/2017 г.

Решение № 3526 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10960/2017 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. срещу решение № 1134/26.06.2017 г., постановено по адм. дело № 1162/2017 г. по описа на Административен съд - гр. В., с което е отменено решение № 1800000001/01.02.2017 г. на инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. В., офис Р., потвърдено с решение № 79-80/11.04.2017 г. на директора на същата дирекция за отказано вписване на Д. Л. П. в осигурителната каса на Адвокатска колегия - гр. Р., както и че със същото решение е върната преписката на компетентния орган по приходите за ново произнасяне съобразно мотивите на решението. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение противоречи на материалния закон и на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател в съдебното решение липсват конкретни мотиви относно отмяната на процесния индивидуален административен акт, а само се сочи, че адвокатите са включени в кръга на физическите лица, упражняващи свободна професия на основание предварителна регистрация и се осигуряват като самоосигуряващи се лица. Позовава се на чл. 3 от Наредба за осигурителните каси съгласно който в осигурителната каса могат да членуват само лица с постоянен адрес или с адрес на управление на дейността на територията на съответната ТД на НАП, както и там се регистрира и адресът на управление на касата, а в случая младши адвокат Д. П. има постоянен адрес в гр. С., а е регистрирана в Адвокатска колегия - Р. и кантората й се намира там. Касационният жалбоподател не възприема доводите на съда, че адресът на кантората на адвоката е адрес на управление. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на Д. П. срещу решението на инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. В. за отказ от вписване в осигурителната каса на Адвокатска колегия - гр. Р.. Ответникът по касационната жалба Д. Л. П. чрез процесуалния си представител адв. Л. П. я оспорва с искане за оставяне в сила като правилно обжалваното решение, тъй като решението кореспондира с нормативната уредба за случая, като съображенията са изложени в депозирано по делото писмено възражение. О. О. каса "Адвокатска колегия" - гр. Р., представлявана от адв. Л. П. я оспорва по изложени в писмено възражение съображения за правилността на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени посоченото по-горе решение на инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. В. за отказ от вписване на младши адвокат Д. Л. П. в осигурителната каса към Адвокатска колегия- гр. Р., първоинстанционният съд е приел, че административният орган без основание е счел, че за да бъде вписана в Осигурителна каса "Адвокатска колегия" - гр. Р. адв. Павлова освен самоосигуряващо се лице, трябва да има и постоянен адрес на територията на съответната ТД на НАП, където е регистрирана касата. Посочено е в обжалваното решение, че въпреки че адв. Павлова има постоянен адрес в гр. С., а не в гр. Р., същата упражнява дейност като младши адвокат в адвокатска кантора в гр. Р., поради което адвокатите, които са регистрирани по реда на чл. 1, ал. 5, т. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани в чужбина и морските лица могат да бъдат членове на осигурителна каса, регистрирана в съответната компетентна териториална дирекция на НАП. В тази връзка съдът не е възприел доводите на органа по приходите по приложението на Наредбата за осигурителните каси. Обжалваното решение е правилно като краен резултат. Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 КСО регламентира, че осигурителите, самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 9 могат да образуват осигурителни каси, които се регистрират в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Съответната ТД на НАП води регистър на осигурителните каси съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата за осигурителните каси (Наредбата). В процесния случай ответницата по касация младши адвокат Д. П. е вписана в Адвокатска колегия - гр. Р., където се намира и адвокатската й кантора, а постоянния й адрес като физическо лице е в гр. С.. Видно от чл. 2, ал. 3 от Наредбата в осигурителната каса членуват само лица с постоянен адрес или с адрес на управление на дейността на територията на съответната ТД на НАП. Както вече се посочи адв. Павлова е с постоянен адрес в гр. С., но осигурителната каса е на адвокатската колегия, в която тя е вписана и кантората, в която упражнява адвокатската си професия е в гр. Р., т. е. в района на ТД на НАП. Правилно в първоинстанционната жалба по повод оспорване на отказа от вписване в осигурителната каса на адв. Павлова е позоваването на чл. 40, ал. 6 от Закона за адвокатурата (ЗА), който задължава адвокатът да има адвокатска кантора в района на адвокатската колегия, в която е вписан, а съгласно дефиницията на понятието "кантора" в § 1, т. 4 от ЗА, тя е сграда или част от сграда, в която адвокатът приема клиентите си, на чийто адрес може да бъде намерен и който адрес и номер на средства за комуникация са обявени в адвокатския съвет. Затова следва да се приеме, че адресът на адвокатската кантора е именно адрес на управление на дейността по смисъла на чл. 2, ал. 3 от Наредбата и неправилното й тълкуване от приходния орган е довело и до постановяване на незаконосъобразно решение за отказ от вписване на адв. Павлова в осигурителната каса на адвокатската колегия, в която е вписана и където се намира е адвокатската кантора. Не може да се сложи знак за равенство между двете понятия - адрес на управление на дейността на лице, упражняващо свободна професия, какъвто е адвоката и адрес на управление на търговско дружество или едноличен търговец по смисъла на ТЗ. В този смисъл е и чл. 8, ал. 1, т. 5 ДОПК. Позоваването на касационния жалбоподател на чл. 8 от Наредбата и според която осигурителната каса действа като осигурител спрямо членовете си, а според чл. 4, ал. 9 КСО събира дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд ГВРС и ги превежда по сметките на ТД на НАП в сроковете по КСО, ЗЗО и ЗГВРС, не води до други изводи, тъй като тези вноски, както се сочи от ответниците по касация нямат местен характер, а се превеждат в централизирания републикански бюджет. Не на последно място следва да се съобрази, че чл. 2, ал. 3 от Наредбата сочи постоянния адрес на лицето и алтернативно сочи и адресът на дейността, който за адвоката е именно адвокатската кантора, където упражнява адвокатската си дейност и в случая адв. Д. П. като вписана в Адвокатска колегия - гр. Р. и притежаваща кантора в същия град е следвало да бъде вписана в Осигурителна каса "Адвокатска колегия" - гр. Р.. Предвид изложеното като е отменил отказът за вписване като незаконосъобразен, първоинстанционният съд е постановил правилно като краен резултат решение, което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила с доразвитите в настоящето решение мотиви. Въпреки изхода на делото ответниците по касационната жалба не претендират разноски и затова настоящият състав такива не присъжда. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение