Определение № 7288 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5318/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на Г. В. К., понастоящем в Затвора – [населено място], против Разпореждане № 41536 от 11.12. 2025 г. и Определение № 41547 от 11.12.2025 г., постановени по адм. дело № 10321/2025 г. по описа на Административен съд – София град. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваните разпореждане и определение, иска се отмяната им и постановяване на нови актове по съществото на частната жалба с произтичащите от това правни последици.

Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема за установено следното:

Частната жалба е недопустима в частта й, в която се обжалва определение № 41547 от 11.12.2025г. по адм.д. № 10321/2025г. по описа на АССГ, в частта му, с която е оставено без уважение искането на Г. К. за отвод на съдията –докладчик по делото.Съгласно разпоредбите на чл.229, ал.1,т.1 и т.2 от АПК вр. чл.22 от ГПК това определение нито прегражда пътя на делото, нито по силата на изрична законова разпоредба подлежи на обжалване пред по-горестояща съдебна инстанция, поради което е налице хипотезата на чл.215,т.4 от АПК. Частната жалба срещу тази част на обжалваното определение като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото по отношение жалбата в недопустимата й част – прекратено.

Частната жалба в останалите й части е подадена от надлежна страна, против подлежащи на обжалване съдебни актове и в законоустановения срок по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество,частната жалба е частично основателна и частично неоснователна по следните съображения:

1. С обжалваното разпореждане № 41536 от 11.12.2025г. по адм.д. № 10321/2025г. по описа на АССГ на основание чл. 213а, ал. 2, във вр. с чл. 215, т. 4, чл. 229, ал. 1 и чл. 236 АПК административният съд е оставил без разглеждане частната жалба на Г. К. срещу разпореждане № 36566 от 06.11.2025 г., постановено по адм. дело № 10321/2025 г. по описа на АССГ.

С Разпореждане № 36566 АССГ е оставил без уважение искането на К. за освобождаване от държавна такса в производството по адм.д. № 10321/2025г. по описа на АССГ и е оставил без движение производството по делото с указание до ищеца в 7-дневен срок от съобщението да заплати по сметка на АССГ дължимата ДТ и в същия срок с нарочна писмена молба да уточни каква част от общо поисканата сума се претендира от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на АССГ и каква част се претендира от такива на АССО, съответно – да уточни исковите периоди на всяка една от така конкретизираните претенции.

За да остави частната жалба срещу разпореждане № 36566 от 06.11.2025 г., постановено по адм. дело № 10321/2025 г. по описа на АССГ без разглеждане, в мотивите на обжалваното в настоящото производство разпореждане съдът е приел, че разпореждане № 36566 съставлява съдебен акт, който нито по естеството си, нито по силата на изрична законова разпоредба подлежи на обжалване по смисъла на чл.229 от АПК вр. чл.215,т.4 от АПК. Развитите съображения за необжалваемост касаят тази част от обжалваното разпореждане, с която исковата молба на К. е оставена без движение. Доводи за необжалваемост на разпореждането в частта му, с която е оставено без уважение искането на К. за освобождаване от държавна такса, не са развити в мотивите на съдебния акт, но с диспозитива му се оставя без разглеждане частната жалба срещу цялото разпореждане№ 36566 от 06.11.2025 г., постановено по адм. дело № 10321/2025 г. по описа на АССГ, включително и в честта му за отказ за освобождаване от ДТ.

2.С обжалваното определение № 41547 от 11.12.2025г. по адм.д. № 10321/2025г. по описа на АССГ, административният съд на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК е оставил без уважение искането на К. за отвод на съдебния състав, върнал е исковата молба на К. поради неизпълнение в срок на дадените му от съда указания за внасяне на дължимата за обжалването държавна такса и отстраняване на констатирани от съда нередовности на същата и е прекратил производството по адм.д. № 10321/2025г. по описа на АССГ.

Частната жалба срещу Разпореждане№ 41536 от 11.12.2025г. по адм.д. № 10321/2025г. по описа на АССГ в частта му, с която административният съд е оставил без разглеждане частната жалба на Г. К. срещу разпореждане № 36566 от 06.11.2025 г., постановено по адм. дело 10321/2025г. по описа на АССГ, в частта му с която е оставено без уважение искането на К. да бъде освободен от държавна такса за съдебното производство, е основателна.

Видно от законовите разпоредби и установената съдебна практика, съдебен акт, с който се оставя без уважение искане за освобождаване от държавна такса, подлежи на обжалване пред съответен състав на следващия по степен административен съд, поради което този акт не е необжалваем и жалбата срещу него не е недопустима на основание чл.215, т.4 от АПК.

Обжалваното разпореждане в тази му част следва да бъде отменено като неправилно, а делото- върнато на същия състав на АССГ за администриране на частна жалба с вх. № 24619 от 21.11.2025г., подадена от Г. В. К., в допустимата й част.

Обжалваното разпореждане в частта му, в която частната жалба на К. срещу Разпореждане № 36566 от 06.11.2025 г., постановено по адм. дело 10321/2025г. по описа на АССГ, е оставена без разглеждане като насочена срещу съдебен акт за оставяне на жалба без движение и даване на указания за отстраняване на констатирани от съда нередовности в срок, е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Правилни са изводите на АССГ за това, че съдебен акт, с който се оставя жалба и/ или искова молба без движение за отстраняване на установени от съда нейни нередовности, не попада в нито една от визираните в чл.229, ал.1,т.1 и т.2 от АПК хипотези и не подлежи на обжалване пред съд.

Неправилно е обжалваното Определение № 41547/11.12.2025г. по адм.д. № 10321/2025 г. по описа на АССГ в частта му, в която на основание чл.129, ал.3 от ГПК вр. чл.144 от АПК исковата молба вх. № 5841/26.09.2025г./АССГ ,предявена от Г. В. К., е върната на подателя и производството по делото е прекратено.

Определението в тази му част е постановено преждевременно, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до противоречието му с действащите материалноправни разпоредби. С постановеното на същата дата и обжалвано със същата жалба пред ВАС разпореждане № 41536 по делото, АССГ е оставил без разглеждане частната жалба срещу разпореждане № 36566/06.11.25г., в частта ,с която е оставено без уважение искането на К. за освобождаване от ДТ и са дадени указания за отстраняване нередовностите на жалбата / исковата му молба. Видно от мотивите на настоящото определение разпореждане № 41536 е неправилно в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на К. срещу предходното цитирано разпореждане по отношение отказа от освобождаване от ДТ. Нещо повече – макар, че К. е поискал предоставяне на правна помощ по делото още с първоначалната си искова молба, АССГ се е произнесъл, отказвайки предоставяне на тази правна помощ едва със свое определение №4055/30.01.2026г. Същото е отменено с Определение № 3655/01.04.2026г., постановено по адм.д. № 2451/2026г. по описа на ВАС и на Г. В. К. е предоставена правна помощ във вид на процесуално представителство по реда на чл.21,т.3 от ЗПП по адм.д. № 10321/2025г. по описа на АССГ. Предоставената на К. с цитираното по-горе определение на ВАС правна помощ включва и изпълнение на дадените му от съда с Разпореждане № 36566/06.11.25г. указания за отстраняване нередовностите на исковата молба, за изпълнение на които безспорно се изискват правни знания. Като е върнал исковата молба на подателя й по реда на чл.129,ал.3 ГПРК и е прекратил производството по делото, АССГ е постановил преждевременно и неправилно определение, доколкото се е произнесъл преди изтичане на срока за произнасяне по своевременно направени от ищеца още с исковата му молба искания за освобождаване от ДТ ои предоставяне на правна помощ / или преди влизане на подобни актове в сила/, с което е допуснал съществен нарушения на съдопроизводствените правила, отразили се и върху материалната законосъобразност на обжалваното определение. Определението на АССГ следва да бъде отменено в тази част, а производството – върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,