Определение № 207 от 04.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 2693/2015 г.

Производството е по служебно искане на ЧСИ З. Д. рег. № 808 на КЧСИ с район на действие ОС-В., с което се иска превеждането по сметка на същия ЧСИ, в изпълнение на парично задължение на [фирма] ЕИК[ЕИК] към Т. М. Разумовская в размер на 247 664,80 лева, равностойни на 126 629 евро, за която е издаден изпълнителен лист по в.т.д. № 741/2014 на АС-Варна, въз основа на което е образувано изп. дело № 20158080400241 на същия ЧСИ, на внесено на основание чл.282 ал.2 от ГПК парично обезпечение в същия размер. От страна на управителя на [фирма] е постъпило на 28.09.2016 г. становище за основателността на идскането на ЧСИ. С определение № 179/02.04.2015 на ВКС, Второ т.о. по ч.т.д. № 1056/2015 на основание чл. 282 ал.2 от ГПК е спряно изпълнението на въззивното решение, постановено по посоченото дело на АС-Варна, с оглед внесената от С. Е. парична гаранция в размер на 247 664,80 лева. С определение №373/ 18.05.2016 гпо т.д.№2693/15 Върховният касационен съд, ТК, ІІ отд. е отказал да допусне до касация касационната жалба на С. Е. срещу въззивно решение по в.т.д. № 741/2014 на АС-Варна, с което е потвърдено първоинстанционното решение ,с което искът на Т. М. Ра. срещу същото търговско дружество за горната сума е уважен. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира, че с оглед изложеното и доколкото няма основание за връщане на сумата на основание чл.282, ал.5 ГПК, тъй като искът е уважен до размера на същата и решенето на въззивния съд е влязло в сила, то обезпечението, което е предназначено да гарантира изпълнението на влязлото в сила осъдително решение, следва да се преведе по сметка на частния съдебен изпълнител. Мотивиран от горното, съдът