Определение № 618 от 26.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1474/2024 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 1051 от 20.01.2025г, на ответника по частната жалба, по която е образувано настоящото дело, Е. Е. С., действащ чрез своя баща и законен представител Е. Ж. С., чрез адв. Г. Й., за допълване по реда на чл.248 ГПК на постановеното по делото Определение № 143 от 16.01.2025г. чрез присъждане на сумата от 1 000 лв., заплатено адвокатско възнаграждение за частното производство, по което съдът не се е произнесъл. Ответникът по молбата – ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, депозира становище, с което я оспорва. Поддържа, че постановеното в частното производство определение не е сред актовете по чл.81 ГПК, поради което съдът не дължи произнасяне по искания за разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С постановеното по настоящото дело Определение № 143 от 16.01.2025г. е потвърдено Разпореждане от 03.04.2024г. по в.гр.д. № 1234/2023г. на АС-София за издаване на изпълнителен лист. Същото е било образувано по частна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу разпореждане на апелативния съд за издаване на изпълнителен лист въз основа на постановеното от него осъдително решение. С молбата по чл.248 ГПК е поискано присъждане на сторените от ответника по частната жалба разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., за заплащането на което страната своевременно е представила доказателства. Видно от представения с отговора на частната жалба Договор за правна защита и съдействие от 13.05.2024г. договореното възнаграждение от 1 000 лв. за изготяване и подаване на отговор на частната жалба е платено от клиента в брой при подписване на договора, за който е отразено, че служи като разписка за получена от адвоката сума. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ГПК ответникът по частната жалба, молител в настоящото производство, следва да бъде възмезден за сторените в настоящото производство разноски. Поради неоспорване размера на претендираното възнаграждение поради прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, молбата по чл. 248 ГПК следва да се уважи изцяло. Досежно възражението на насрещната страна за недължимост на разноски за настоящото частно производство, по съображения, че от тълкуването на разпоредбата на чл.81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК следва, че актът, с който приключва производството на всяка инстанция е актът, с който искът се уважава или отхвърля, респективно се прекратява производството по иска, намира следното: Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В случая следва да се съобрази, че предмет на обжалване е разпореждане на въззивния съд за издаване на изпълнителен лист въз основа на молба по чл.405 ГПК, което се развива едностранно, без участие на осъдената страна. На преценка подлежат само формални предпоставки – легитимация на молителя и изпълняем съдебен акт, без връзка с правния спор по същество, който вече е приключил. При обжалване обаче на разпореждането по чл.406 ГПК се развива спорно, състезателно производство, при приключването на което съдът дължи произнасяне по исканията за разноски с оглед изхода на спора по чл.78 ГПК. За разлика от други хипотези, при които разноски се присъждат за едностранно протичащи производства - по обезпечаване на иск / т.5 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС ТР / или по издаване на заповед за изпълнение / т.12 от ТР № 1/ 2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС /, дадените от ОСГТК на ВКС разрешения в тези случаи са предпоставени от функционалната обвързаност на произнасянето в тия производства от изхода на правния спор. В случая не се касае за такава обвързаност между издаването на изпълнителен лист, с оглед подлежащите на преценка предпоставки, и изхода на приключилото исково производство. С обжалването обаче на разпореждането за издаване на изпълнителен лист се реализира спорно, състезателно и самостоятелно, спрямо исковото, производство, предпоставящо възмездяване на разноски, съгласно чл.81 вр. с чл.78 ГПК. По тези съображения настоящият състав на ВКС намира за неоснователно възражението на страната за недължимост на разноски за настоящото производство. Следователно, постановеното по настоящото дело определение от 16.01.2025г. следва да се допълни на основание чл.248 ГПК, като се постанови осъждане на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на Е. Е. С., действащ чрез своя баща и законен представител Е. Ж. С., разноски в размер на 1000 лв. за частното производство. Водим от горното, състав на Второ търговско отделение на ВКС