Решение № 298 от 10.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 505/2011 г.

Решение № 298 от 10.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 505/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1246 от 3.10.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решение от 11.10.2010 г. по гр. д. № 4410/2009 г. на Софийски градски съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 42, ал. 1, б. "б" ЗН и чл. 108 ЗС, предявени от А. П. З. от [населено място] (в хода на процеса заместена от правоприемника и по закон М. Г. С.) против А. Г. М. от [населено място] и [фирма], [населено място]. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 51, ал. 2 ГПК (отм.), касаещ правото на участие на страната в производството по делото. В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието, че страната е редовно призована при условията на чл. 51, ал. 2 ГПК (отм.), когато връчителят е удостоверил, че при посещението си не я е намерил на известния по делото адрес, без да има данни дали е променила адреса си. В противоречие с това становище в решение № 291 от 7.04.2010 г. по гр. д. № 1214/2009 г. на III г. о. на Върховния касационен съд и решение № 541 от 23.08.2010 г. по гр. д. № 162/2010 г. на IV г. о. на Върховния касационен съд е прието, че правилото на чл. 51, ал. 2 ГПК е приложимо, когато по делото е установено, че страната е променила адреса, на който е била призована или който е съобщила по делото без да уведоми съда за новия си адрес. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно следното становище: Съгласно правилото на чл. 51, ал. 2 ГПК (отм.), когато страната е променила адреса, който е съобщила по делото или на който е била веднъж призована, без да уведоми съда за новия си адрес, призовката и се прилага по делото и се смята за връчена. Промяна на адреса е налице не само при промяна на адресната регистрация на лицето, но и при фактическото и постоянно отсъствие от адреса за продължителен период, чието времетраене в съдебната практика е установено за повече от месец. Аналогично е и правилото на чл. 41 ГПК, съгласно което страната, която отсъства повече от месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, а при неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за връчени. Както при действието на ГПК от 1952 г., така и при ГПК от 2007 г., фикцията за връчване се прилага, без да е необходимо издирването на постоянния и настоящия адрес на физическото лице или адреса на управление на юридическото лице, т. е. книжата се прилагат и се смятат за връчени, когато страната отсъства повече от месец от адреса, който е съобщила по делото или на който е била призована, независимо дали това е адресът по адресната и регистрация или съответния регистър. Връчване на друг адрес може да бъде извършено само ако страната, която отсъства, го е съобщила на съда в изпълнение на задължението си по чл. 51, ал. 1 ГПК (отм.), съответно чл. 41, ал. 1 ГПК. Установената от закона фикция обаче се прилага, когато страната е била уведомена от съда за задължението си да посочи новия си адрес, на който да бъдат връчвани съдебните книжа. Преценката на съда за приложението на чл. 41, ал. 2 ГПК (чл. 51, ал. 2 ГПК отм.) се формира въз основа на удостоверяване от връчителя, че страната отсъства повече от месец от адреса (или е променила адреса по терминологията на ГПК отм.), който при сведение, че лицето е напуснало адреса е длъжен са отрази качеството на далите сведения лица или въз основа на какви наблюдения е направил тази констатация. При удостоверяване от връчителя, че не е връчил съобщението, тъй като не намира адресата, без да има сведения, че е напуснал адреса или за продължителното му отсъствие, фикцията на чл. 41, ал. 2 ГПК е приложима само при данни, че връчителят е посещавал адреса в рамките на повече от месец поне три пъти по различно време, вкл. в обичайното време за пребиваване на адреса. Гражданско дело № 4410/2009 г. на Софийски градски съд е образувано по въззивни жалби от [фирма], [населено място] и от А. Г. М. от [населено място]. Във въззивната жалба на [фирма], [населено място] е посочен съдебен адрес [населено място], [улица], адв. Я. Д. Д.. На този адрес е връчено редовно и съобщението на съда за внасяне на държавна такса по въззивната жалба. Първата призовка за съдебно заседание на 25.11.2009 г. обаче е изпратена на адрес [населено място], [улица], от който адрес е върната без да е извършено връчване и без удостоверяване на причина за това. Призовката е връчена редовно на посочения по делото съдебен адрес за съдебно заседание на 02.04.2010 г., което не е проведено, поради обявяване с решение на МС на деня за неработен, а призовката за съдебно заседание на 29.09.2010 г. е върната в цялост с отбелязване на връчителя, че е посетил адреса на 24.09.2009 г., без да открие лицето, посочено за съдебен адресат. В съдебно заседание на 29.09.2010 г. съдът е дал ход на делото, приемайки, че въззивника [фирма] е редовно призован при условията на чл. 51, ал. 2 ГПК (отм.), дал е ход на делото по същество и на 11.10.2010 г. е постановил решението си. В касационната жалба против въззивното решение, подадена от [фирма] се поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в нередовното и призоваване за съдебно заседание на 29.09.2010 г., страната е била лишена от право на защита. Ответникът по касационната жалба М. Г. С. я оспорва като неоснователна. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания против въззивното решение на Софийски градски съд са основателни. Изводът на въззивният съд, че въззивникът [фирма] е бил редовно призован при условията на чл. 51, ал. 2 ГПК (отм.) за единственото проведено по делото съдебно заседание е неправилен. Еднократното посещение от връчителя на адрес, който страната е посочила по делото и на който са и връчвани съобщения, не дава основание за прилагане на чл. 51, ал. 2 ГПК (отм.). В нарушение на закона съдът е приложил чл. 51, ал. 2 ГПК (отм.) без данни, че лицето е променило за постоянно или временно адреса; без връчителят да е удостоверил тези обстоятелства и при обективна невъзможност да се извършат проверки на адреса в продължение на повече от месец - призовката за съдебно заседание на 29.09.2010 г. е изготвена на 17.09.2010 г., а адреса е посетен еднократно на 24.09.2009 г. Давайки ход на делото в съдебно заседание на 29.09.2010 г., съдът е лишил въззивника от възможност да участва в производството по делото - допуснал е нарушение на съдопроизводствените правила, налагащо отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Софийски градски съд за извършване на съдопроизводствените действия при редовно участие на страните. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение