Определение № 87 от 26.08.2015 г. на ВКС по н. д. № 1142/2015 г.

Производството пред ВКС е образувано на основание чл.44 ал.1 от НПК, по повод разпореждане 471/29.07.2015г., постановено от съдия-докладчик при Районен съд /РС/-Горна Оряховица, с което е повдигнат спор за подсъдност по нахд №459/2015г. В писмено становище, прокурор от Върховната касационна прокуратура, изразява мнение за наличието на законови условия, предпоставящи разглеждането на делото от Великотърновски РС. Върховният касационен съд на РБ, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: В РС-Велико Търново е образувано нахд №1380/2015г., по жалба на „Захарни заводи” АД, със седалище и адрес на управление [населено място] срещу наказателно постановление №20 от 26.05.2015г. на Директора на РИОСВ-Велико Търново, с което е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, за допуснати административни нарушения по чл.95, ал.1 от Закона за опазване на околната среда и чл.4, ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. На 19.06.2015г., производството по нахд №1380/2015г. е прекратено и делото изпратено на РС - Горна Оряховица, със съображения, че с оглед установеното в чл.59, ал.1 от ЗАНН, то е подсъдно на съда, в чийто район е осъществено деянието. Със съдебен акт от 29.07.2015г., по нахд №459/2015г., съдия от РС-Горна Оряховица, след интерпретация на приложимите норми при определяне местната подсъдност на административните нарушения и преглед на описаната в наказателното постановление фактическа обстановка, констатирал неправилност на изводите на РС-Велико Търново, мотивирало го да приеме, наличие на предпоставки за повдигане препирня за подсъдност пред ВКС. Настоящият състав намира,че административно-наказателното дело следва да бъде разгледано от РС-Велико Търново. Граматическото и логическо тълкуване на процесуалната норма на чл.59 от ЗАНН, и преценката на изразената в същата законодателна воля, в контекста на очертаната фактология в наказателно постановление №20/26.05.2015г. на Директора на РИОСВ-Велико Търново, обосновават заключение за компетентност на Великотърновски РС, по правилата на местната подсъдност. Наложената на „Захарни заводи” АД, със седалище и адрес на управление в [населено място], имуществена санкция е предпоставена от пренебрегнатото от дружеството задължение да уведоми и информира в най-ранен етап оторизирания орган /РИОСВ-Велико Търново/, за своите инвестиционни намерения. Очертаната конкретика сочи на неизпълнение на правно дължимо, с произтичащите от това юридически последици - отговорността за неправомерното деяние да възникне там, където е следвало да бъде осъществено изискуемото се действие. Мотивиран от горното и на основание чл.84 от ЗАНН, вр. вр.чл.44 ал.1 от НПК, Върховният касационен съд