Определение № 12893 от 15.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7884/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Директора на ТД Митница Варна към Агенция „Митници“, чрез пълномощниците юрк. Димитрова и юрк. Сърбинска, с искане за изменение на Решение № 10909/04.11.2025 г., постановено по адм. дело № 7884/2025 г. по описа на ВАС, Осмо отделение, в частта му за разноските. В искането се твърди, че страната своевременно, както в рамките на първоинстанционното производство, така и по време на касационното такова, е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на дружеството, като със съдебното решение не са изложени мотиви в тази насока. Твърди се също, че по делото липсват доказателства от страна на „Ади Корпорейшън 2000“ ЕООД да са сторени разноски за адвокатски възнаграждения в присъдените размери. Счита, че съдът не е съобразил действителната правна и фактическа сложност на делото. Позовава се на мотивите на Решение по дело С-438/22 на СЕС. Иска се редуциране на адвокатското възнаграждение до предвидения с Наредба № 1/09.07.2004 г. размер. Ответникът – „Ади Корпорейшън 2000“ ЕООД, редовно уведомен, не изразява становище. Настоящият съдебен състав, след извършена проверка, намира искането за процесуално допустимо като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК. За да се произнесе по същество, съобрази следното: С Решение № 10909/04.11.2025 г., постановено по адм. дело № 7884/2025 г. по описа на ВАС, Осмо отделение, чието изменение се иска, е отменено Решение № 18706/02.06.2025 г., постановено по адм. дело № 720/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, и вместо него е постановено друго – по същество, с което е уважена жалбата на дружеството, като е отменено Решение № 32-1118373/16.12.2024 г. на Директора на ТД Митница Варна в частта по т. 3, с която е оставено без уважение искане с вх. №32-1081095/15.11.2024 г. за възстановяване на законна лихва за забава върху мито с главница в размер на 181 659,93 лв. от датата на ефективното ѝ превеждане в държавния бюджет до момента на изплащане на задължението, и преписката е изпратена на компетентния орган за ново произнасяне по искането на „Ади Корпорейшън 2000“ ЕООД за възстановяване на законна лихва за забава върху мито с главница в размер на 181 659,93 лв. от датата на ефективното ѝ превеждане в държавния бюджет до момента на изплащане на задължението, при съобразяване указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Със съдебния акт Агенция „Митници“ е осъдена да заплати в полза на „Ади Корпорейшън 2000“ ЕООД разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 16 290,00 лв., от които 50,00 лв. за държавна такса и 9 900,00 лв. за адвокатски хонорар за първоинстанционното производство, и 340,00 лв. за държавна такса и 6 000,00 лв. за адвокатски хонорар за касационната инстанция. На първо място, следва да се посочи, че материалният интерес по спора, съобразно който следва да се прецени дължимият размер на адвокатското възнаграждение с оглед въведеното възражение за прекомерност, се формира съобразно сумата на законните лихви за забава върху платени задължения за мито по 20 броя митнически декларации с общ размер на главницата 181 659,93 лв., от датата на ефективното ѝ превеждане в държавния бюджет до момента на изплащането му. Следва да се посочи също, че задълженията, върху които се иска изплащане на лихви, са възникнали с Решение с рег. № 32-157640/19.05.2021 г., като правото на изплащането на главницата е признато с Решение № 32-1118373/16.12.2024 г. С оглед това възнаграждението, претендирано от дружеството, спрямо дължимия размер на лихвата, за който следва на практика да се произнесе митническият орган, изчислено съгласно лихвен калкулатор на НАП за целите на настоящото определение, дори за периода 19.05.2021 г. – 16.12.2024 г. (по делото липсват данни кога и дали главницата е възстановена на вносителя) не се явява прекомерно съгласно чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 и §2а от Наредба № 1/09.07.2004 г., включително при съобразяване зададените с Решение по дело 438/22 на СЕС критерии за справедливост с оглед обема на процесуалната защита и проявената от адвокатите на дружеството активност. Не кореспондират с доказателствения материал по делото, твърденията на искателя, че от страна на „Ади Корпорейшън 2000“ ЕООД не са представени доказателства във връзка с понесените разноски за адвокатски възнаграждения. Пред административния съд от пълномощника му – адв. Славова, е представен списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие, изпълняващ функцията на разписка (л. 468 и л. 469), съгласно които „Ади Корпорейшън 2000“ ЕООД е платило в брой 9 900,00 лв. за адвокатски хонорар по делото. Пред касационната инстанция, от страна на пълномощника на дружеството – адв. Генков, са ангажирани договор за правна защита и съдействие, изпълняващ функцията на разписка, и фактура (л. 43 - гръб и л. 44), съгласно които „Ади Корпорейшън 2000“ ЕООД е платило в брой 6 000,00 лв. за адвокатски хонорар по делото. С оглед изложените съображения, настоящият касационен състав намира възражението за прекомерност за неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение