Решение № 8167 от 3.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4492/2015 г.

Решение № 8167 от 3.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4492/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, против решение № 428/10.03.2015 г. по адм. д. № 2768/2014 г на Административен съд - Пловдив. С доводи за материална незаконосъобразност и допуснато съществено процесуално нарушение се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответницата Силвия Сашева Велева от гр. Хасково, чрез адв. Челебиев ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага отмяна на решението като необосновано и незаконосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество- основателна по следните съображения: С обжалваното решението е отменен Ревизионен акт/РА/ № 261400926/14.05.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 780/11.08.2014 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Силвия Сашева Велева са определени данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 3584,50 лв. и са установени задължения за ДОО самоосигуряващо се лице за 2007 г. в размер на 2 880,50 лв., задължения за ДЗПО-УПФ самоосигуряващо се лице за 2007 г. в размер на 982,68 лв. и за ЗО самоосигуряващо се лице за 2007 г. в размер на 819,32 лв., ведно с прилежащите лихви за просрочие на публичните задължения и са присъдени разноски в полза на Велева в размер на 1510 лв. За да постанови този правен резултат, административният съд е приел за доказано от ревизираното лице, различно от установеното с РА начално салдо към началото на 2007 г., поради получаването на две парични дарения: 1. от бащата на Велева /15 000 лв./ и 2. от зет й Севдан Атанасов /10 000 лв. - дарени от неговия дял/. Прието е, че представената от бащата на Велева /Шабан Мустафа/ декларация, съставлява разписка и то с нотариално заверен подпис на дарителя, поради което необосновано е игнорирана от ревизиращия орган от доказателствения материал по преписката. Изложени са мотиви за обичайна практика родителите да даряват спестени парични средства на децата си и за възрастта на дарителя /66 г./, която предполага, че с характерната за българския народ пестеливост той е успял да спести въпросната дарена сума. Изложени са подробни мотиви за причините за закупуване на апартамента от 73,56 кв. в гр. Кърджали през 2007 г. от Велева, като са кредитирани изцяло гласните доказателства. С оглед на твърдяното от свидетелите, че жилището е закупено за дъщерята и зета на Велева и се ползва от тях, е прието, че 10 000 лв. от покупната цена са средства, дадени от зет й, които са му били дарени от дядо му Саид Али. Съдът е кредитирал свидетелските показания на Милена Атанасова /дъщеря на Велева/ и Севдан Атанасов /зет на Велева/, обосновавайки се с непосредственото си впечатление при разпита - "че те са неизкушени и семпли, с респект към властта и е невъзможно, от гледна точка на психологията на такъв тип хора, при разпита им пред съд да допуснат премълчаването на факти или твърдение на неистини". Прието е също, че е "достоверна и житейски оправдана, като дълбоко залегнало в народопсихологията на обикновения човек, тезата за събиране на всички възможни средства за осигуряване на жилище на младото семейство, поради което неоснователно е игнорирано от ревизиращия орган обстоятелството за предоставената на Велева сума от 10 000 лв. Следователно и при приемане на налична сума от общо 25 000 лв към началото на 2007 г., годишният паричен поток на ревизираното лице за 2007 г. е определен, както следва: При начално салдо 15 000 лв., приходи по трудово правоотношение, след приспадане на удържаните задължителни осигурителни вноски - 1056,78 лв. - общо 16 056,78 лв., разходите са - 3088 лв. за издръжка по данни от НСИ и за покупка на недвижи имот- половината от продажната цена минус 10 хил. лв. - 35 321 лв. - 10 хил. лв. = 15 321 лв. - от които 1/2 е 7660,50 лв. или общо разходи - 10 748,50 лв., т.е. налице е превишение на приходите над разходите с 5308.28 лв. и не са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Изложени са и мотиви за алтернативни варианти, при които също не би се установило превишаване. РА е отменен и в частта, с която са установени задължения по КСО и ЗЗО, с мотив за неприложимост на разпоредбата на чл. 124а ДОПК и алтернативни мотиви по чл. 6, ал. 8 КСО и такива за начина на определяне на годишния осигурителен доход. Решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решаващия правен извод за различно от установеното с РА начално салдо към началото на 2007 г. се базира на необосновано кредитиране на гласните доказателства, изолирано от наличните доказателства по данъчната преписка. Не са обсъдени доказателствата в съвкупност с оглед установяване финансовата възможност на дарителите /бащата на Велева и дядото на Севдан Атанасов/ да подарят суми в сочените размери, както и момента и конкретните обстоятелства, при които това е станало, за да се приеме за безспорно, че е налице факта в правно значение - наличието на посочените суми на разположение на Велева в началото на ревизирания период. Не е съобразено и обстоятелството, че приложените към преписката нотариално заверени документи /разписка от Шабан Мустафа и декларации от Севдан Атанасов и Саид Али/ носят щемпел от 2013 г. В тази връзка е следвало събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства да се обсъдят във връзка с приложените писмени такива по преписката и при изрична мотивировка за кои обстоятелства се кредитират и защо. Липсата на мотиви в посочения смисъл съставлява съществено процесуално нарушение по чл. 172а, ал. 2 АПК, което предпоставя връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, с оглед спазване правото на защита на страните и двуинстанционния характер на производството. Решението следва да бъде отменено и делото -върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Предвид изложеното Върховният административен съд, второ отделение,