Определение № 50161 от 06.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4430/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 5817/05.07.2022 г., подадена от адвокат Р. С. – пълномощник на К. Л. Л.. В нея се прави искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 78 ГПК за изменение на постановеното по чл. 288 ГПК определение № 250/08.06.2022 г. в частта за разноските. Върховният касационен съд, състав на II г.о., като взе предвид исканията и доводите на молителя, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С определение № 250/08.06.2022 г. от гр. д. № 4430/2021 г. на ВКС, II г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 718/28.06.2021 г. по гр. д. № 852/2021 г. на Апелативен съд – София. Прието е, че в полза на ответника по касационната жалба К. Л. не следва да се присъждат разноски за производството по чл. 288 ГПК поради липса на искане и данни за такива. В подадената молба вх. № 5817/05.07.2022 г. се твърди, че с отговора на касационната жалба е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Искането е за изменение на постановеното по делото определение по реда на чл. 288 ГПК в частта за разноските и за определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА дв. в случаите на предоставена безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА дв., когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. Осъществяването на предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗА дв. задължава съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА дв., като осъди другата страна да ги заплати. Разпределението на отговорността за разноски се извършва според правилата на чл. 78, ал. 1 и, ал. 3 ГПК, които се прилагат във всяка съдебна инстанция. В касационното производство К. Л. Л. е представляван от пълномощника адвокат Р. С.. С оглед изхода на делото ответникът дължи да заплати адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство, изразяващо се в защита срещу подадената от него касационна жалба. При съобразяване на обжалваемия интерес пред настоящата инстанция и обжалваната от ответника част, по отношение на която не е допуснато касационно обжалване, размерът на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. възлиза на сумата от 3847 лева. Предвид изложеното, подадената от адвокат Р. С. молба с вх. № 5817/05.07.2022 г. за изменение на определение № 250/08.06.2022 г. от гр. д. № 4430/2021 г. на ВКС, II г.о. в частта за разноските се явява основателна и следва да бъде уважена. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.