Определение № 594 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 2035/2013 г.

С молба от 27.05.2013г. Е. С. и Г. С., [населено място] са поискали да се отмени определението от 25.04.2013г. за спиране на изпълнението на въззивното решение или „застрахователят да бъде задължен да внесе сума, съответна на цялото вземане”. Ответникът по тази молба [фирма], [населено място] оспорва същата – писмено становище от 31.07.13г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: С определение № 320/25.04.2013г. по ч.т.д.№ 2035/13г. ВКС е спрял на основание чл.282 ГПК изпълнението на въззивно решение № 673/08.04.2013г. по гр.д.№ 4068/12г. на Софийския апелативен съд, като е констатирал, че молителят – [фирма] е внесъл обезпечение в размер на 200000 лв. на 23.04.2013г. С въззивното решение, чието изпълнение е спряно, застрахователят е осъден да заплати на Е. Д. С. и на Г. С. С. суми от по 100000 лв. /общо 200000 лв./, представляващи обезщетения за неимуществени вреди. Съгласно чл.282, ал.2 ГПК обезпеченията при спиране на изпълнението на въззивни решения за парични вземания се определя в размер на присъдената сума. С въззивното решение е присъдена и законна лихва от датата на увреждането, което не е определена по размер към датата на постановяване на акта и която се дължи до датата на изплащане на главниците, поради което се начислява и след спиране на изпълнението. В този смисъл, размерът на обезпечението не би могъл да съвпада с дължимата евентуално законна лихва върху главниците, а се определя от съда – чл.282, ал.3 ГПК. По тези съображения молбата от 27.05.13г. следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд