Определение № 580 от 18.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7744/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба от "АМУРАА-КОНСЕРВ-68" ООД, представлявано от управителя И. Амура, подадена чрез упълномощен адв. И. Ангелов, за изменение в частта за разноските на решение №10761 от 07.11.2023г. постановено по адм. дело № 7744/2023 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. В искането се твърди, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което се иска присъденото възнаграждение за адвокат да бъде намалено до установения минимум в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 18/2004 г.). Ответниците - ДЗЗД“ Ново Груп“ гр. Велико Търново и кметът на община Варна, не представят становище по молбата в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение установи, че искането е предявено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. С решение №10761 от 07.11.2023г., постановено по административно дело № 7744/2023 г., тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, е оставил в сила решение №713 от 20.07.2023г., постановено по преписка №КЗК-487/2023г. на Комисията за защита на конкуренцията и е осъдил "АМУРАА-КОНСЕРВ-68" ООД да заплати на община Варна и на ДЗЗД“ Ново Груп“ гр. Велико Търново направените разноски по делото. Съдът се е произнесъл по направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ДЗЗД“ Ново Груп“ гр. Велико Търново, като го приел за неоснователно, с оглед данните по преписката, фактическата и правна сложност на делото, които не обосновават неговото намаляване. Настоящият съдебен състав намира, че в случая не са налице основания за изменение на постановеното решение в частта за присъдените разноски. За да осъди "АМУРАА-КОНСЕРВ-68" ООД да заплати на ДЗЗД“ Ново Груп“ гр. Велико Търново пълния размер на направените разноски, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение, възлизащо на 2000 лв., съдът е счел за неоснователно направеното с касационната жалба искане по чл. 78, ал. 5 ГПК, като е приел, че е налице правна и фактическа сложност на производството по чл. 216 ЗОП във връзка с чл.208 и сл. АПК. Следва да се има предвиди, че преценката за действителната фактическа и правна сложност на делото е възложена на съда, а не на страните по делото. Релевираното в искането възражение, че уговореният по настоящото дело адв. хонорар от 2000 лв. е прекомерен след като пред съда е проведено само едно заседание, на което процесуалния представител на ДЗЗД„Ново Груп“ не се е явил, не променя горните изводи. Пълномощникът на ответното дружество е депозирал писмени бележки, в който е изложил подробни съображения и доводи за неоснователност на касационната жалба. Ето защо не е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права. Именно с оглед фактическата и правна сложност на спора е и уговореното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение. По изложените съображения искането за изменение на решение №10761 от 07.11.2023г., постановено по административно дело № 7744/2023 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, в частта му за разноските, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. На основание на горното и на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,