Определение № 3617 от 15.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 2133/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЗАД „Алианц България“ АД срещу определение № 1893 от 16.07.2025 г. по гр. д. № 1956/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от дружеството молба за изменение на постановеното по делото решение № 597 от 11.05.2025 г. в частта за разноските чрез присъждане допълнително на сумата 958.04 лв. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е неправилно, тъй като, от една страна, е налице неяснота относно сумата 1 213 лв., присъдена му като разноски за въззивното производство и по-конкретно – дали в тази сума е включена и съответна част от платената държавна такса 360 лв., а от друга страна – съдът е намалил служебно заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение за въззивната жалба и за отговора на насрещната въззивна жалба, без да е заявено възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът по частната жалба – Й. Г. Каракънев – изразява становище за неоснователност на същата по съображения в писмен отговор от 10.10.2025 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да остави без уважение молбата на ЗАД „Алианц България“ АД за присъждане разноски за въззивното производство в размер допълнително на сумата 958.04 лв., решаващият състав е препратил към съображенията, изложени в самото съдебно решение, а именно – че заплатеното от застрахователя адвокатско възнаграждение в размер общо на 4 716 лв. следва да бъде редуцирано наполовина и присъдено съразмерно изхода на спора пред въззивния съд, тъй като за подаване на въззивна жалба и за подаване на отговор на насрещна въззивна жалба не се следват два отделни хонорара поради припокриването на двете процесуални защити по съдържание и обем. В обжалваното определение е посочено, че в тази хипотеза съдът може да приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК и при отсъствие на възражение от насрещната страна. Настоящият състав намира горния извод за неправилен като противоречащ на императивната разпоредба на чл. 78, ал. 5 ГПК, в която изрично е предвидено, че предпоставка за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност е искане на насрещната страна. В този смисъл е и задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в мотивите на т. 3 от което е разяснено, че: С приемането на действащия ГПК отпадна правомощието на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението; С чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. Следователно, извършването на преценка относно фактическата и правна сложност на делото, в т. ч. и за това, дали двете процесуални защити на застрахователя (във връзка с подаване на въззивната жалба и с изготвяне на отговор на насрещната въззивна жалба) се припокриват по съдържание и обем, е допустимо само при направено от другата страна изрично възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Такова искане обаче в случая не е налице. Ето защо, размерът на дължимите на ЗАД „Алианц България“ АД разноски следва да бъде определен единствено съобразно изхода на спора във въззивното производство. По-конкретно: Застрахователят е обжалвал първоинстанционното решение за цялата присъдена на ищеца сума – т. е. обжалваемият интерес на подадената от него въззивна жалба е 18 000 лв., като жалбата е уважена за сумата 3 600 лв. (20 % от обжалваемия интерес); Ищецът е обжалвал първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, т. е. обжалваемият интерес на подадената от него насрещна въззивна жалба, респ. на изготвения от застрахователя отговор на същата, е сумата 8 000 лв.; Насрещната жалба е отхвърлена изцяло. Следователно, при този изход на делото, на застрахователя се дължат: 20% от направените за въззивната жалба разноски, които, видно от доказателствата по делото (платежни нареждания и фактури) включват: 360 лв. – платена държавна такса и 3 271.20 лв. – адвокатско възнаграждение за изготвяне на въззивна жалба и за процесуално представителство пред Софийски апелативен съд, т. е. дължи се сумата 726.24 лв., както и пълният размер на разноските за отговора на насрещната въззивна жалба, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1444.80 лв. Или, на застрахователното дружество се дължат разноски за въззивното производство в общ размер на 2 171.04 лв. И тъй като въззивният съд му е присъдил само сумата 1 213 лв., дължима остава сумата 958.04 лв., т. е. молбата по чл. 248 ГПК е основателна и следва да бъде уважена изцяло. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав