Решение № 6110 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9644/2011 г.

Решение № 6110 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9644/2011 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Данаил Димитров Лазаров от гр. Варна чрез пълномощника си адв. Христина Димитрова срещу решение № 1156/16.05.2011 г., постановено по адм. дело № 708/2011 г. по описа на Варненския административен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата му против РА № 030901736/09.09.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 666/06.11.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП за определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 1 604,94 лв. и лихви за забава в размер на 71,22 лв. Макар да не са посочени конкретно отменителни основания, от изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевира неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът на основание чл. 218, ал. 1 АПК е длъжен служебно да провери и за правилното прилагане и на материалния закон. Според касатора от разпитаните от съда свидетели се установи, че е получавал пари без документи, както от майка му, така и от баба му, която е починала на 25.04.2011 г. Никъде в мотивите на първоинстанционното решение според касатора не се коментират събраните гласни доказателства, които са от първостепенно значение за изясняване на фактите и обстоятелствата по настоящия казус. Прието било от съда за безспорно установено, че въпреки че не е имал декларирани доходи е получил приходи, като не ставало ясно, защо се дава вяра на този извод. Иска се отмяна на решението в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител. По делото е депозиран писмен отговор срещу касационната жалба с подробни доводи за правилност на съдебното решение в обжалваната му част. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 1 676,16 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е изложил фактическата обстановка и е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да постанови решението си в обжалваната част, в която е прието, че данъкът, който е дължим от Данаил Лазаров от гр. Варна по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. е в размер на 1 604,94 лв. и лихви за забава в размер на 71,22 лв., първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно приходните органи са извършили ревизията по особения ред на чл. 122, ал. 1, т. 4 и 7 ДОПК предвид, че лицето не е подавало ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2008 г. По повод възраженията на Данаил Лазаров за неправилно определяне от ревизията на данъчната основа съдът е допуснал назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която като неоспорено съдът е кредитирал изцяло. Съдът е приел, че вещото лице е направило обстоен анализ на всички доказателства и на всички относими обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК - разходи за погасяване на банков кредит, Jetkredit, покупка на автомобил, разходи за телефонни услуги, договорът за заем с Боян Стоянов за 1 700 лв. По отношение на последния съдът също е приел, че са налице доказателства, че посочената сума в договорът за заем е получена от жалбоподателя и с тази сума е намалена определената от органите по приходите данъчна основа (затова и ревизионният акт е отменен частично, но в тази част на съдебното решение не е постъпила касационна жалба). Решението в обжалваната му част е правилно постановено. Няма спор, че Данаил Лазаров за 2008 г. не е подавал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ и това обстоятелство е достатъчно, за да се проведе ревизията по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 4 и 7 ЗДДФЛ. Жалбоподателят пред първоинстанционният съд е оспорил, че ревизията не е взела предвид договор за заем от 15.03.2008 г., по силата на който той е получил сумата от 1 700 лв. от Боян Стоянов. Законосъобразни са изводите на решаващия съд, че тази сума не следва да се включва в облагаемата данъчна основа при определяне на данъка по чл. 48 ЗДДФЛ, тъй като по делото са налице доказателства, че 1 000 лв. от заемната сума е била преведена на касатора по банков път, а останалата част от 700 лв. - в брой. За сумата от 700 лв. правилно съдът е приел, че тя е предадена на касатора, предвид наличие на разписка между договарящите се страни, която е представена пред съда и не е оспорена от процесуалния представител на приходната администрация. От доказателствата по делото не може да се установи, че данъчната основа, определена от ревизиращите органи трябва да се намали и с други суми, освен със сумата от 1 700 лв., тъй като освен дадения заем от Боян Стоянов не е доказано, че други лица са давали пари в заем на касатора. Твърденията на касатора, че е доказано по делото от разпитаните свидетели, че е получавал такива заемни суми без да са съставяни документи, е неоснователно. Договорът за заем е реален договор, което означава, че по несъмнен начин следва да се докаже предаването на сумите, а такова доказване със свидетелските показания не е установено. Оплакванията за некредитиране и необсъждане на събраните по делото гласни доказателства са неоснователни. Свидетелката Димитричка Капанова е свидетелствала, че при проведени разговори с касатора, той й е казвал, че баба му му е дала 10 000 лв. за колата му. Наистина съдът е следвало да обсъди свидетелските показания, предвид задължението му да обсъди и прецени всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност - писмени и гласни, но в случая следва да се отбележи, че съществува забрана да се установяват договори на стойност по-големи от 5 000 лв. по аргумент от чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, приложим по силата на чл. 144 АПК. В този смисъл некредитирането на тези показания, не е довело до съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Относно показанията на Боян Стоянов, те също не доказват твърденията на касатора, тъй като както се посочи по-горе договорът за заем е реален и следва по категоричен начин да се докаже предаването на сумата, а с показанията на Стоянов това не е постигнато. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че не са налице сочените от касатора нарушения, поради което обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото на ответника не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,