Определение № 9 от 18.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 23/2013 г.

Производството пред Върховния касационен съд, е образувано по направено искане на Районен съд гр.Сандански, за промяна в подсъдността, основано на чл. 4 3, т. 3 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил писмено становище, че искането е основателно, поради което следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Посоченото от Район ния т съд гр. Сандански правно основание за промяна в подсъдността, е чл. 4 3, т. 3 НПК, т.е. когато “съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав”. Видно от материалите по делото обаче, в случая не е налице посоченото основание за промяна в подсъдността. Състава на този съд е от пет работещи съдии от които само двама са си направили самоотводи. Следователно, не може да се направи извод, че са налице условията на чл. 43, т. 3 НПК, за да бъде определен друг еднакъв по степен съд, за разглеждане на делото. Същото следва да бъде разпределено на друг съдия, който да се произнесе по жалбата, тъй като съставът на съда не се състои само от съдии в наказателната колегия. И скането се явява не основателно, тъй като не са налице условията на чл. 4 3, т. 3 НПК и следва да бъде оставено без уважение. Водим от изложеното и на основание чл. 4 3, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение